Иван Вазов за Кузман Чеков
(дядо на Божидар Чеков)

Когато прегледах чудесната изложба от копринени тъкани и бродерии на господин Чеков у дома му, аз се из­пълних от чувство на възхищение към таланта на тоя необикновен майстор. Всичко удивлява и поразява с кра­сотата си!
Само 40 години след нашето освобождение ние можем да съперничим на много от големите нации в света. Нима има българин, който да не се гордее с ‘успе­хите на нашите сънародници в чужбина, били те в областта на изкуството, науката или техниката. Сигурно не.
Едва след великите събития ние се уверяваме в творческата мощ на българина. Това виждат малки и големи нации, от близко или далечно съседство, и на това се дължи тяхната непримиримост и неприязън към нас.
Посетих аз изложбата на господин Чеков и оста­нах трогнат от постигнатото. Творецът е скромен български революционер, който, попаднал в турските зандани (бел. на авт. Битоля, 1903 г.), насочва своите дарования към везане и плетене на македонски колани. Благодарение на щастливата помощ на виден българ­ски държавник (бел. на авт. министър на земеделието д-р Генадиев) след излизането му от затвора той (Чеков) се озовава в Лион. Там Чеков скромно и упори­то усвоява секретите на копринената индустрия на Франция, страна, която е дала необорими доказател­ства за поддържането на наследствени дарования. Със своите способности той обръща вниманието на своите професори, фабриканти и на официалните власти.
България малко може да се гордее със своето ми­нало макар и славно, но затова пък ще има положител­но и бляскаво бъдеще.
България има достойни синове! Българската ин­дустрия в творбата на господин Чеков се издига на голяма висота. Той прави чест на отечеството ни и то с право може да се гордее с него!
Иван Вазов
Вестник „Развигор“, брой 38, август 1921 г.

Comments

comments