Последния мач на Макс Шмелинг

Това лято във Франция ще бъде запомнено като лятото на възпоменанията. От Париж до Лондон и от Аушвиц до Ламанша десетки държавни глави си дадоха среща за да честват края на Втората световна война. Скокове с парашути, военна музика и заря съпроводиха речите на Франсоа Оланд, Английската Кралица и Барак Обама. За да не бъде обидена Германия, представителите на Антатата избягваха „победата” и наблягаха на „мира” настъпил преди 70 години на територията на Стария континент. Повече от всички други войни, тази от 1939-1944 година изобилства с жертви, но и с подвизи.

Поколенията родени след войната рядко се чувстват засегнати от сключени договори, колкото и тържествено да се честват те. За сметка на това, проявите на героизъм и самоотверженост на личности, в изключително трудните условия на война, не оставят никой безразличен. Във Франция, генерал Дитрих фон Холтиц отказва да се подчини на Хитлер и спасява Париж. В България, младият летец Димитър Списаревски дава живота си в бой за защита на мирното население на София. Стотици артисти и писатели в Европа се противопоставят на фашистката доктрина. Между тях са Марленe Дитрих, Томас Ман, Бертолт Брехт, Хенрих Мария Ремарк, Чарли Чаплин и много други. Спортистите волю-неволю също са вкарани във водовъртежа на политиката. Американският негър Джеси Оуенс печели 4 златни медала пред погледа на Хитлер, на Олимпийските игри в Берлин през 1936 година. Приятелството родено на ринга между боксьорите Макс Шмелинг и Джое Луис в навечерието на войната е пример за подражание.

„Mein kampf” (Моята борба) на Хитлер излиза през 1925 година. Тази книга се счита за библията на фашизма. В нея се обосновава върховенството на арийската раса над всички останали. Силни хора, със сини очи са идеалния модел. Според автора на книгата – гермаците са представители на арийците. В един момент , Макс Шмелинг става олицетворение на победоносната арийска раса. Боксьор тежка категория, той е с ограничена техника, но с много тежък десен юмрук. Става Световен шампион през 1930 година, след като неговият противник американецът от латвийски произход Жак Шарке е дисквалифициран в 6-тия рунд. Победата му не е убедителна и публиката дори се подиграва, като го нарича „шампион на удара под пояса”. В мача реванш Шарке го бие с К.О. и Шмелинг за няколко години потъва в забравата. По същото време в Америка един млад негър на име Жое Луис помита всеки противник, който се осмели да се качи на ринга срещу него. Луис се придвижва с гъвкавостта на леопард. Ударите са му разнообразни и точни. Двадесет и седем победи и всички с К.О. След като нокаутира в 6-тия рунд фаворита на мафията Примо Карнера, любителите на бокса го наричат „Черният бомбардировач”. В това време без телевизия, около ринговете се струпват десетки хиляди зрители. Залагат се огромни суми. Бокс-бизнеса е в зенита си. Треньорът на Макс Шмелинг , Жое Жакобс надушва голямата печалба от предизвикателството на „Европейският шампион” срещу „Черният бомбардировач”. Договорът е подписан и мачът е предвиден за 19 юни 1936 година. В Германия почти никой не вярва в шансовете на Шмелинг. Немецът е с 10 години по-възрастен от противника си и кариерата му не е блестяща. В Берлин обществото е заразено от фашистката идеология. Една загуба на нейният представител и то от негър може да се окаже фатална за самочувствието на нацията. Предпазлив Гьобелс нарежда на медиите да не споменават нищо за събитието. Въпреки това за журналистите, срещата между Жое Луис и Макс Шмелиг за титлата на Световен шампион – тежка категория е „Мач на годината”!

На 19 юни, 50 хиляди зрители са обградили ринга на „Yankee Stadium” в Ню Йорк. Луис изглежда самонадеян, Шмелинг –предпазлив. Немецът освен, че се е подготвил много сериозно, е гледал мачовете на Луис заснети с кинокамера. Въпреки лошото качество на лентите, Шмелинг забелязва, че след всеки ляв прав на Луис, ръката му пада и гарда се пропуква. В четвъртия рунд, той се възползва от тази грешка, за да оцели с мощния си десен юмрук брадата на Луис. Негърът се озовава на пода, пред онемялата от изненада публика и се изправя с мъка. Да края на мача, Луис е неузнаваем. В 12-тия рунд реферът декларира Шмелиг за победител с К.О. За първи път европеец е истински Световен шампион в „Кралицата на категориите”(тежка). Милиони германци, следили мача по радиото заливат улиците на Берлин, Франкфурт и Мюнхен. За нацистите победата на Шмелинг е безценна. Тя доказва надмощието на белите хора. Шмелинг е знамето на арийската раса. Идеолога на фашизма – Жозеф Гьобелс е между посрещачите на новия шампион. Неговото име не слиза от страниците на вестниците. Самият Адолф Хитлер го кани на вечеря. Славата на Шмелинг е кратка. Тя трае около две години. Реваншът с Луис се състои на 22 юни 1938 година. „Yankee stadium” едва побира 80-те хиляди зрители. Седемдесет милиона американци са залепили уши на радиопаратите си. Мачът трае 2 минути и 4 секунди. Достатъчно време за Луис за да прати на пода 3 пъти своя противник. Реферът прекратява „наказанието” като декларира Шмелинг К.О. малко преди края на първия рунд.

Едва слязъл от ринга бившият шампион влиза в мача на живота. В него няма рефер, няма правила. Ударите под пояса не са забранени. За в бъдеще, Шмелинг е неудобен за фашистите. Неговата загуба компроментира тяхната идеология. Името му изчезва от страниците на вестниците. Високопоставените приятели се крият. Антифашистите също обръщат гръб, защото снимките на Шмелинг с Хитлер им присядат. В началото на ноември 1938 година Макс научава, че нацистите готвят погром срещу евреите. Той който никога не е взимал картата на партията, решава да действа. По време на „Кристалната нощ” на 9 ноември, когато 30 хиляди евреи са арестувани и пратени в лагерите на смърта, Шмелиг укрива в дома си две еврейски деца, които в последствие успява да прати зад граница. Неговият треньор – Джое Жакопс е американски евреин. Въпреки събитията, нищо не нарушава приятелството между двамата мъже. През 1940 година, Макс Шмелинг е мобилизиран. Като обикновен войник, той изпълнява дълга си към Родината във военновъздушните сили на немската Luftwaffe. След края на войната работи в частния сектор. Благодарение на личните си и професионални качества Макс Шмелинг прави блестяща кариера, която се увенчава с директорско място в американския концерн „Кока Кола”. Когато научава, че неговият бивш противник Жое Луис е болен и е без средства, Шмелинг финансира лечението му. Подпомага и децата на бившия Световен шампион. Жое Луис умира без стотинка в джоба на 12 април 1981 година в Лас Вегас. Макс Шмелинг поема разходите за погребението. Благодарение на него, Луис почива завинаги в Националното гробище в Арлингтон, редом с най-известните американски политици и военнослужещи.

Малко са хората, които живеят сто години. Макс Шмелинг е един от тях. Неговото дълголетие е свидетелство за богат и уравновесен живот. Бившият шампион умира през 2005 година, обграден от няколко поколения почитатели.

Париж 20/08/2014г Божидар Чеков

Comments

comments