Няма толерантност без граници

Погребенията и почестите отдадени на жертвите, не попречиха дебата около драматичните три дни изживяни от французите, да пламна с всичка сила. На първо място е полемиката свързана с ролята на медиите. Четири милиона французи защитиха „Свободата на словото” и същите тези хора на следващия ден започнаха безпощаден анализ за границите на информацията. На първо място бяха упрекнати информационните канали, които не час по час, а всяка минута даваха движението на полицията и жандармерията. Информираха за броя на коли и хикоптери без да държат сметка, че похитителите слушат радио и гледат телевизия. Когато един от ислямистите им се обади по телефона, в името на информацията, те пуснаха записа от разговора по ефира. Журналистите не се съобразиха нито за миг, че родители и роднини, между които сърдечно болни или бременни жени, не могат да затворят очи от стах и притеснение. Другите телевизионни канали, организираха „кръгли маси”, около които от сутрин до вечер – пенсионери от службите произвели се в експерти, обясняваха на дълго и на широко, какво точно ще предприемат командосите. Описваха как ще преговарят за да отклонят вниманието на убииците, докато умора затъпи вниманието им. Повтаряно бе десетки пъти, че в печатницата има един заложник. В последствие се разбра, че „заложникът” се спотайва в някакъв гардероб и праща „ес е меси” към „външния свят”. Вероятно никога повече подобни „експерти” няма да бъдат допуснати до телевизионните предавания, преди окончателната развръзка на произшествието, защото благодарение на „познанията” си бившите полицаи, рискуват живата на колегите си. Искрено възмущение събуди новината, че един телевизионен журналист получил „ес е мес” от свой приятел, е оповестил по ефира, че заложничка в еврейския супер маркет се крие в мазето в хладилник. В стремежа си към максимална аудитория, някои медии прехвърлиха невидимата границата, от другата на страна на която човешкия живот е под заплаха. Именно тази граница, в продължение на 3 дни и 3 нощи, полицейските командоси не прекрачиха никога. Освен, че трима униформени паднаха под куршумите на ислямистите, обикновени и специализирани полицаи направиха всички възможно броят на жертвите да бъде сведен до минимум. Френското общество изрази своята признателност към тях по време на манифестацията. Всяко движение на полицийските сили на реда, бе съпроводено с бурни аплодисменти. Дори и снайперистите разположени по покривите на къщите бяха привествани шумно от участниците в манифестацията. Неоспорим признак на доверието на французите в органите на реда и държавните институции бяха децата на манифестиращите. На гърба на бащите или в детски колички, хиляди малолетни френски граждани се превърнаха в живо доказателство на провала на ислямистите. В сплотената маса хора, в защита на републиканските и демократични стойности нямаше следа от страх.
Четиримилионното човешко море, което заля Франция на 11 януари не съдържа само добронамереност. Милионите французи, които излязоха на улицата и пяха 10 часа Марсилезата, заедно с упрека към медиите за зрелищното отразяване, питат настоятелно всички управляващи – „Как ще живеем заедно?!” Много от тях знаеха, че в деня на национален траур, ученици мюсюлмани са се разбунтували срещу едноминутното мълчание на свои съученици. В междучасията са се водили спорове около въпроса: „Ти с французите ли си или си с нас?!” Тези дни, учители и директори на училища свикват „дисциплинарни съвети” за да мъмрят нарушителите на републиканската дисциплина. Министърката на образованието – Нажат Белкасем, родена във Мароко, забърза с нареждания за възпитателни курсове в „чувствителните зони”. В тази „след дъжд качулка” дейност, прозира паниката, която обхваща учителския състав. Преподавателите открито прехвърлят вината за липсата на гражданско възпитание върху семейната среда. Очевидно е, че става дума за малцинство от „малцинството”. На манифестацията на 11 януари, присъствието на мюсюлмани признателни на Франция, направили своя граждански избор, бе топло привествано от французите. Убийците ислямисти обаче произхождат от средите на араби, които не взеха участие в манифестацията. Днес те са „по-ниски от тревата, по-тихи от водата”. Бради, чадори и бурки изчезнаха от оживените улици. Въпреки тази дискретност, петдесет джамии и помещения за молитви са пострадали от бомби „молотов”, куршуми и павета. Напрежението е видимо и не спада. По време на мача, Пари Сен Жермен и Бастия в Корсика, публиката разви бандерол с обвинителен текст срещу акционерите на парижкия отбор:
Le Quatar finance PSG et le terrorisme! Катар финансира Пари Сен Жермен и тероризма. Министър председателят Мануел Валс е на всички фронтове. След като обяви публично, че Франция е във война с ислямизма на собствената си територия, той заповяда на 5000 полицаи де вземат позиция около училища, черкви, синагоги и джамии. 10000 войници напуснаха спешно казармите от различни краища на Франция и потеглиха за Париж. Всички знаят обаче, че не са военните униформи, които ще променят съзнанието на мюсюлманите захранени с омраза срещу „неверниците”. Изведнъж зачестиха съдебните процдури и бързи присъди за прегрешения, обиди или насилие на религиозна основа от страна на агресивни мюсюлмани. Обмислят се редица нови закони, значително по-строги от досегашните. От следенето на всички отявлени ислямисти, в затворите и след излизането им на свобода, издирване на оръжие складилано в предградията, контрол на паричните потоци, въвеждане на нов вид военна служба, и други. Спешно се ревизира бюджета на страната за да се отделят нови средства за борбата с тероризма. В Парламента депутатите започнаха работа след като задружно изпяха Марсилезата. Подобно обединение на политици от всички тенденции не се е случвало от 1918 година! Френското общество показа, че очаква бърз отговор на всички въпроси, които кървавата разправа с журналистите и невинни хора повдигнаха. Фасадната солидарност демонстрирана от 50-те държавници придружили френските си колеги на манифестацията от 11 януари не е бент, е пяна на една многомилионна вълна. Ако настоящите управници се провалят, вълната ще се превърне в цунами. Всички съзнават, че тогава Марсилезата ще бъде подхваната от съвсем други политици.
21/01/2015 Париж Божидар Чеков

Comments

comments