Защо книга? Защо Кадафи? Защо сега?

За книга от 350 и повече страници е необходима интрига. В книгата „За кожата на Кадафи“ интригите са няколко. Първо, с какво засяга съдбата на Либия страна като България. Най-простото и лесно разбираемо обяснение се състои в това, че България е бедна, а Либия изключително богата „територия“, която в момента воюва за създаването на „нова либийска държава“. В близкото минало, 30% от външната търговия на Триполи е била със София. Това е една предпоставка, но не е единствената. След падането на режима на Кадафи, за голяма част от световното обществено мнение, всичко е ясно. Проблемът е приключен. Лесните заключения обаче не задоволяват разследващият журналист Румяна Угърчинска. Подобно на анкетата за покушението срещу Папа Йоан Павел II , публикувана в предишната ѝ книга, писателката предприема търпеливо разследване, което излиза първо във Франция и сега в България. Една от интригите е никога неизяснената афера „Устика“. През 1980 пътнически самолет на италианската авиокомпания „Itavia“ пада в морето близо до Палермо. Загиват 81 души, между които деца и младоженци тръгнали на сватбено пътешествие. Минути преди произшествието самолета на Муамар Кадафи, който лети по същото трасе, се отклонява от предвидения за него коридор. В разследването си, Румяна Угърчинска със съдействието на италианския съдия Розарио Приоре констатира, че на това място и по същото време кръжат необичайно голям брой самолети на НАТО, излетели от базата Солендзара в Корсика. По всичко изглежда, че ракета изстреляна по самолета на либийския диктатор е уцелила по погрешка пътническия самолет. С посещенията си в Либия, авторката се запознава с повече от двадесет опита за физическо отстраняване на диктатора, от които Кадафи се измъква редовно благодарение на невероятния си шанс. За нея става ясно, че макар и лошо организирана, вътрешната съпротива срещу него никога не е спирала. Бомбардировките от 2011 година са фатални за Кадафи, но не са те, които слагат край на неговия режим. Хиляди са бойците, които с цената на живота си желаят една „нова Либия“. За съжаление, групирани на племенна основа, първоначално те започват да воюват помежду си. Румяна Угърчинска се среща с голям брой представители на различните революционни течения и взима десетки интервюта. Най-силно впечатление ѝ прави генерал Халифа Афтар, посветил 30 години на борбата срещу Кадафи. Днес гражданската война в Либия се води между две ясно определени групи. Едната е съставена от джихадисти свързани с „Ислямска държава“, като голяма част от тях изобщо не са либийци и другата представляваща „новата либийска армия“ под командването на генерал Афтар.
Четири години преди падането на режима на Муамар Кадафи едно друго събитие свърза Либия с България. Българските медици бяха най-сетне освободени. Румяна Угърчинска в книгата си разкрива криминалната търговия със заразена кръв. Факт за който почти не се говори. От Южна Африка до Израел и от Виена до Бенгази отровната течност е купувана и доставяна от приближени на Кадафи хора. Българските медици са само разменна монета в ръцете на диктатора. Преговорите за тяхното спасяване продължиха с години. В тях участваха няколко президента и министри, между които Тони Блер и Жак Ширак. Особена активност проявиха представителите на Европейската комисия. От българска страна също бяха положени неуморни усилия. Анкетата на Румяна Угърчинска поставя сериозно под въпрос твърденията на Сисилия Саркози, че с едно пътуване до Либия тя е освободила нашите медици. Последната дума разбира се ще имат читателите, след като прочетат книгата „За кожата на Кадафи“.
Божидар Чеков

Comments

comments