От героите на моята книга зависи съдбата на Либия днес

„За кожата на Кадафи“ описва всички опити за преврати и атентати срещу Муамар Кадафи, а чрез тях – историята на сложните отношения на великите сили с диктатора, споделя авторката й, френската разследваща журналистка от български произход Румяна Угърчинска
ГАЛЯ ГОРАНОВА

Румяна Угърчинска / СНИМКА: ЮЛИЯН САВЧЕВ

Румяна Угърчинска е родена в София през 1963 г. и от 1985 година живее и работи във Франция. Автор е на няколко книги, сред които „Истината за атентата срещу Йоан Павел II“, „КГБ и компания на щурм към Европа“ и „Газовата война. Заплахата от Русия“. В разследванията си тя се занимава с мафиите в Източна Европа, нелегалните канали за трафик, фундаменталистките организации от Кавказ до Босна и т.н.
– „За кожата на Кадафи“ – така се казва новата Ви книга в съавторство с Розарио Приоре, която издателство „Хеликон“ представи официално на 11 март. Подзаглавието й гласи „тайната история на терора“. Коя история разказвате?

– Това е историята на всички тези, които с риск за живота си, в продължение на 40 години са били опозиция на Кадафи и са се опитали да организират преврати и покушения срещу него, осъзнали, че това е единственият начин да отърват Либия от диктатора. Това е историята на една диктатура, с която великите сили са имали много специални отношения и обвързаности и чрез историята на тези опозиционери и техните покушения се разкрива и тази подмолна история, която никога не се пише. Днес тези опозиционери са де факто новите господари на Либия. Благодарение на работата си по книгата се срещнах с много интересни личности, шефове на спецслужби, в това число на ЦРУ и италианските служби, за да сглобя картината на неписаната история на Либия. Която обаче може да е история и на други държави. Либия е интересен казус, защото там са се водили войни чрез посредник, т.нар. proxy wars, и там са заплетени интриги, свързани с интересите и стратегиите на много велики сили. Понякога интересите на Франция, например, са се различавали от тези на Великобритания, Италия или САЩ поради едно основно нещо – Либия е много богата държава, с много петрол и газ и всички са искали да заемат стратегически позиции там. А и от географска гледна точка е интересно, защото Либия не само е в центъра на т.нар Магреб и Машрек, т.е. Северна Африка, но тя е и връзката с пустинята Сахел, тя е просто вратата към Африка. В миналото през Либия са минавали керваните на път към пристанището в Триполи, откъдето стоката се е товарела на кораби. Така че е много интересно да се погледне специално към тази държава и към всички интриги и интереси, които са се въртели около Либия и продължават да се въртят. Неслучайно радикалните ислямисти от „Ислямска държава“ (ИД) избраха тъкмо територията на Либия за своя база, след Сирия и Ирак. Страната е главният подстъп към Европа.

– Каква е заслугата на Розарио Приоре, италианския съдия-следовател, който разследваше и т.нар. българска следа в делото за атентата срещу папа Йоан Павел II?

– Розарио Приоре ми предостави документацията по делото „Устика“, по което е работил. То е свързано с един от опитите за покушение срещу Муамар Кадафи, извършен през 1980 г. Тогава пътнически самолет на „Алиталия“ е ударен с бойна ракета в небето над остров Устика, откъдето трябвало да прелети самолетът на либийския ръководител на път за Варшава. Загиват 80 души. С Приоре тръгнахме от този случай, за да опишем историята на всички атентати срещу Кадафи. А чрез тях – да проследим нишката на външните влияния върху либийската политика, както и интересите на великите сили и регионалните играчи. Понякога тези интереси са влизали в остро противоречие, какъвто е случаят с „Устика“. Информацията за подготвяния атентат е стигнала до службите на друга държава и е бил предотвратен. В последния момент самолетът явно е бил предупреден, прави завой, а на негово място в небето се озовава друг самолет, който се движел със закъснение от 2 часа спрямо графика. И ракетата, която била насочена към бойните самолети от ескорта на Кадафи, уцелва лайнера. И до ден днешен истината за този случай не е изяснена.

– До какви истини води историята на атентатите срещу Кадафи?

– Всъщност първите опити за преврат срещу Кадафи започват два месеца след като превзема властта с преврат срещу крал Идрис. И то тъкмо от неговите хора, от свободните офицери, които се обръщат срещу предводителя си. Те много бързо си дават сметка, че Кадафи не е националистът, за когото го мислят, и търсят да озаптят диктаторските му наклонности.

– Хрониката на тези преврати и покушения дава ли отговор на въпроса за днешното състояние на Либия, която затъва в хаоса 4 години след убийството на Кадафи?

– Да. Защото повечето опозиционери, участвали в атентатите срещу Кадафи и в свалянето му през 2011 г., днес са главни действащи лица на либийската политическа сцена. Един от тях – Мохамед Магариф, който е основател на най-голямото опозиционно движение срещу Кадафи – Националния фронт за спасение на Либия, беше избран за председател на парламента и държавен глава. Генерал Халифа Хафтар, бивш съратник на Кадафи, организирал последния атентат срещу него, в момента оглавява въоръжената съпротива срещу радикалните ислямисти в Либия. През 1987 г. той е пленен по време на войната с Чад, но Кадафи буквално го изоставя и той минава в редовете на опозицията. Бяга в САЩ, които единствени му дават политическо убежище. През 1993 г. генералът прави последния голям опит за преврат срещу Кадафи, наречен опитът на „Уарфала“, на името на най-голямото племе в Либия. После ръководи и операцията срещу диктатора при свалянето му през 2011 г. Интересното при Хафтар е, че той организира клетки на либийската опозиция в много страни, сред които и България. Това ми призна самият той при срещата ни. Като го питах какво е правил през тези близо 20 години от 1993 до 2011 г., той ми отвърна: „Имах само една мисъл от сутрин до вечер – да отрежа главата на Кадафи“.

В книгата си описвам и друг интересен участник в множество покушения срещу Кадафи – емира на Ислямската бойна група на Либия Абделхаким Белхадж, с когото се срещах 6 пъти. Неговата джихадистка група е участвала във войната в Афганистан. От 90-а г. решават да прехвърлят фронта в Либия и да се посветят основно на елиминирането на Кадафи. В момента Белхадж е един от главните лидери на т.нар. умерени ислямисти в Либия. Създаде партия, която не успя да влезе в парламента. Част е от ислямската коалиция „Либийска зора“, която завзе с оръжие Триполи. Тази групировка се поддържа от държави като Турция, Катар и Судан. Медиите в тези страни провеждат много активна пропаганда в нейна полза. Затова, ако човек не е добре информиран за случващото се в Либия, много трудно може да се ориентира.

Честно казано, не мислех, че тези, които бях избрала за главни герои на книгата ми, ще са чак толкова главни герои и днес. Всъщност от Хафтар, от Белхадж днес зависи съдбата на Либия.

– Кой стои от другата страна – тази на легитимния парламент, който бе принуден да се изнесе в Тобрук след завземането на Триполи?

– От другата страна са страни като Египет, Саудитска Арабия, Обединените арабски емирства. Напоследък застана и Франция, особено след показната екзекуция на 21 египетски копти от бойци на „Ислямска държава“ в Либия. Франция просто осъзна огромната заплаха от радикалния ислямизъм и настъплението на ИД. За разлика от САЩ, които имат доста двусмислено отношение към ислямистите, които превзеха Триполи с оръжие. Когато законно избраното правителство включи „Либийска зора“ в списъка на забранените организации, САЩ настояха тя да бъде извадена оттам. Официалната позиция на международната общност е първо легитимното правителство да започне преговори с ислямистите в Триполи, да създадат коалиционен кабинет и след това евентуално да се говори за вдигане на ембаргото за оръжие и доставки на военна помощ. В същото време и „Либийска зора“, и ИД са свързани в една ислямистка мрежа. Те получават оръжие по море. Някой ги финансира.

– Доколкото знам, генерал Хафтар трябваше да дойде за представянето на книгата Ви в София? Какво се обърка?

– След като беше решил да се оттегли от политиката през 2011 г., генералът изненадващо се върна и в момента оглавява съпротивата срещу радикалните ислямисти от ИД. Ако не го беше направил, днес цяла Либия щеше да бъде в ръцете на ислямистите. Поради тази причина обаче достъпът до него е изключително труден. Аз действително му отправих покана да присъства на представянето и той ми отговори, че би дошъл с голямо удоволствие, но в момента се води война. Той не може да пристъпи извън неговото укритие. Срещнах се с него м.г., когато той поведе съпротивата сам срещу елементите на „Ал Кайда“ в Либия. Тогава за един месец бяха предотвратени пет атентата камикадзе срещу него. Аз все пак успях да се добера до него и да направя обширен репортаж за френското издание на „Венити феър“. Когато се озовахме в тайната му база, охранителите направо ни разнищиха, извадиха всичко от чантата ми, разглобиха ми фотоапарата, за да проверят дали няма скрито оръжие в него, разглобиха ми телефона, дори червилото ми отвориха, за да не крия взривно вещество вътре.

– Това, че сте българска, помогна ли Ви в работата по книгата?

– Когато кажа, че съм българка, винаги ме посрещат с усмивка. Във всяко семейство в Либия някой българин е оставил хубав спомен. Или защото са работили заедно, или защото някой български лекар им е спасил живота. България трябва да го знае и да използва това.

Comments

comments