Залезът на Франсоа Оланд

Във Франция има най-различни избори. Някои сравняват френската избирателна система с тортата „милфоей”, (mille-feuille) която е съставена от няколко пласта кори. Има три вида местни избори: общински, регионални и департаментални. На пръв поглед системата може да изглежда претрупана или прекалено административна. Централната власт от Париж, редовно се опитва да я реформира, но местните институции и опозицията яростно се съпротивляват. Основният аргумент на пазителите на изборното статукво е самото послание на революционерите от 1789 година – противопоставяне на вертикалната централизация на властта. Провинцията срещу Париж. Излъчването чрез избори на Съвети в 100-те френски департамента гарантира тяхната лигитимност. Лостовете на властта, пръснати в различни области, не позволяват договаряне между лобита и оформяне на феодални групировки. Всяка институция има свой предмет на действие и свой бюджет. Така например общините отговарят за детските градини и началните училища, департаментите за прогимназиите, а министерството за гимназиите и университетите. Същото разделение се прилага за улиците, второстепенните пътища и магистралите. Около 50% от бюджета на департаментите е посветен на различни видове социални помощи. Границите на департаментите зависят от броя избиратели. Понякога един град с повече жители е разделен на 2 или 3 департамента. За първи път броя на избраните жени е равен на този на мъжете. Партийте представиха бюлетини с „двойки” от кандидати, един мъж и една жена. Френската избирателна система позволява на притежателите на двойно гражданство да участват в надпреварата, наравно с всички останали граждани. За първи път в различни департаменти се появиха кандидати – българки.
Въпреки местния характер на изборите, те са показател за цялостната оценка на избирателите за работата на правителството. Тя категорично не е добра. В последните няколко дни френският отбор по ръгби загуби мачът си срещу Англия с 55 точки на 35. Националите по футбол паднаха от Бразилия с 1:3. И в двата случая коментаторите омаловажават неуспехите, като подчертават „достойното” представяне на губещите. Тази логика явно е повлияла и Мануел Валс, който се самопоздравлява за запазените от социалистите 33 департамента и не казва нищо за загубените 40. Министър председателят и неговият екип със сигурност сапредполагали, че нещата са могли да бъдат много по-зле и избирателите много по-строги. Икономическите показатели един по един светват на зелено. Петролът е под 60 долара барела. Еврото спада и френския износ се подобрява. Франция попълва дефицита с пари от финансовите пазари на рекордно ниски лихви. Растежът си показва носа. Вниманието на редовият французин обаче не е насочено към борсата, а към безработицата. В тази област Мануел Валс не може да се похвали с никакъв успех. Поради това цялата му предизборна кампания беше насочена срещу Националния фронт и Марин льо Пен. След плачевните резултати от първия тур, Валс призова левите избиратели, там където техните кандидати са елиминирани, да гласуват за „републиканците”. Чрез този призив на „gentlemen’s agreement”, министър председателят се надяваше, че Саркози ще му върне жеста и ще призове свойте избиратели да спасяват кандидатите на левицата, там където са изправени сами срещу „фронтистите”. Бившият президент не прие протегнатата от Валс ръка и отговори, че никой не е собственик на избирателите си и всеки трябва да гласува така както намери за добре.
Между двата тура избухна бурен медиен скандал с агенциите проучващи общественото мнение. Техните сондажите предвиждаха между 33 и 35% гласове за „фронтистите” и ги произведоха предварително „първа политическа сила” на Франция. След изборите се оказа, че вместо общоприетата грешка от 2,5%, разликата е почти 10 точки. Въпреки скандала, институтите раелизирали сондажите се измъкнаха „на пръсти” от обвиненията за некомпетентност. „Националния фронт”, според тях, не е достигнал предвидения резултат благодарение именно на сондажите. Много хора, които иначе нямало да гласуват, се стреснали и пуснли бюлетините си в полза на „възкръсналия” Никола Саркози.
С 67 спечелени департамента, бившият френски президент е безспорен победител в настоящите избори. Десницата печели хоризонталната власт, така наречената власт на „териториите”. Този резултат е изненада. Изчезнал за две години от политическата сцена, „Сарко” не беше фаворит. Партията му – забъркана в съдебни дела с подозрение за корупция. Шефовете на Съюза за Народно Движение (UMP) вместо съюзници, се бяха превърнали в съперници. Ален Жюпе и Франсоа Фион подкрепиха с половин уста неговото завръщане. Никола Саркози обаче е „политически звяр”. Французите казват: „Зидарят се познава с мистирията пред стената”. С обичайната си енергия, от първия час в който се вклчи в надпреварата, той неуморно кръстосва страната. Пред препълнени от поддръжници зали, „Сарко” не спря да разобличава неуспехите на управляващите. Обърнал категорично гръб на Марин льо Пен, той обаче не пропусна да уважи нейните избиратели. Саркози се произнесе против отстраняването на свинското месо от ученическите столове. Изискване наложено от родители мюсюлмани, против което се обявяват голяма част от гласуващите за Марин льо Пен. Допълнителен стратегически ход, осигури крайния успех на кампанията му. В последния момент, бившият президент направи коалиция с партията на центристите – Съюза на Независимите Демократи (UDI). Малка по брой на членове, но обединяваща редица влиятелни местни големци. Стратегията се оказа печеливша.
За разлика от класическата десница, левицата се представи на изборите разединена. „Зелените”, комунистите и крайно левите изчезнаха още след първия тур. Останали сами, социалистите понесоха загуби в департаменти, които са техни от 10, 20 и повече години. След обявяване на последните резултати, всички които считат, че Мануел Валс води дясна политика, се нахвърлиха върху министър председателя. Смяна водача на правителството обаче няма да има. „Републиканският крал” (както англичаните наричат френския президент) отсече: „независимо от резултатите Мануел остава!” Липсата на реална възможност за промяна и излизане от релсите на Брюксел, е може би причина 50% от избирателите да не гласуват. Тези избори след общинските и европейските са трети по ред, които социалистите губят. Резултатите показват, че Франция се сбогува окончателно с двуполюсния политически модел. Националният фронт на Марин льо Пен, въпреки че не спечели нито един департамент е фактор, за който трябва да се държи сметка. Мълчанието на Франсоа Оланд, през цялата изборна кампания, озадачава всички които го познават. Бездействието в никакъв случай не е характерно за него. В края на годината предстоят регионалните избори. Те са пропорционални и се провеждат само с един тур. Този вид избирателна система е от най-голяма полза за Националния фронт на Марин льо Пен. Ако всичко продължи по същия начин и настоящата тенденция се запази, на президенските избори през 2017 година, кадидатът на левицата със сигурност няма да се класира за втория тур. Споменът от елиминирането на Лионел Жоспен през 2002 година от Жан Мари льо Пен изобщо не е забравен. Френската социалдемокрация е в криза и нейните избиратели, обезверени изискват отговор от рководителите ѝ. Какво подготвя Франсоа Оланд за малкото време което му остава вълнува не само тях, но и цялото френско общество.
Според австрийският писател Артур Шницлер „властта” оформя три вида личности. Първата са хора, които „мътят водата”. Втората са тези „които ловят риба в мътна вода”. А третата са тези, които мътят водата, за да ловят по-добре…” За сега никой не може със сигурност да се произнесе, към коя от трите принадлежи Франсоа Оланд.
Париж 6 април 2015 Божидар Чеков

Comments

comments