Вредата от ниското заплащане


Малцина бяха тези които вярваха в победата на Дейвид Камерън на последните избори във Великобритания. Икономическият растеж на Острова е между най-добрите в Европа, а политическата му програма водена от идеята за референдум за членство или не в ЕС, изглеждаше ограничена. За сетен път урните опровергаха сондажите.
Погледната отблизо тактиката на Камерън не е за пренебрегване. Английският министър-председател заложи на двата противоположни лагера. На евроскептиците и недоволните от Брюксел той предложи възможността да гласуват против ЕС. В същото време, обеща да ограничи социалните помощи за чужденци и да спре имиграционната вълна. Далеч в забравата останаха декларациите на Тони Блеър срещу негостоприемната политика на западняците към източноевропейците, както и хвалбите за английската толерантност към всички новопристигнали.
Присъствието на един милион поляци на територията на острова се оказа капката, която преля чашата на търпението. Дори и депутати от партията на лейбъристите не се поколебаха да критикуват ниското заплащане. Един от тях заяви, че в неговия град Саутхямптън, надниците на строителните работници между 2003 и 2014 година са спаднали от 140 лири на 70 лири на ден. Дейвид Камерън на практика показа, че се вслушва много внимателно в гласовете на данъкоплатците. За разлика от други европейски системи, в Англия социалните помощи за безработни не идват от корпоративните каси, а от държавния бюджет. На финансистите от „The City”, на които Европа е основен пазар, Камерън декларира непоколебимото си убеждение в ползата от членството в съюза.
Тази двупосочна тактиката се оказа печеливша. „И вълкът сит и агнето – цяло!” Спечелил абсолютно мнозинство в Камарата на общините, отзвукът на неговите думи отекна с нова сила в европейските столици. Стихийният наплив на източноевропейци с ниски заплати е проблем, който никакъв западен политик не може повече да отрече. Свободното движение на хора, капитали и услуги обаче е базата върху която почива европейския съюз. За да се ограничи тази свобода, без да се стигне до дискриминация е необходима болезненена ревизия на всички споразумения и директиви. Англия не може сама да ги предприеме. По принцип Германия и Франция винаги са били против всякакво преразглеждане на договорите. Поради това, на 29 май по време на посещението на Дейвид Камерън в Берлин, Ангела Меркел изненада всички с категоричната си подкрепа към английските искания. „Германия също се сблъсква с все по-големи злоупотреби със социалните помощи.” – каза тя в приветственото си слово към английския гост. Канцлерката със сигурнот знае за какво говори. Страната е вид магнит за гастарбайтерите. През миналата 2014 година, Германия регистрира 470 000 работници дошли отвън и постави рекорд по прием на чужда работна ръка.
Франция чиято безработица бие рекорди, не можеше да остане по-назад. Само дни след срещата „Дейвид Камерън-Ангела Меркел”, Мануел Валс оповести, че заедно с министъра на труда Франсоа Ребсамен са изпратили до Жан Клод Юнкер официално искане за ревизия на директивата за преместване на работници от една страна в друга. Настоящата наредба имаща за цел да стимулира конкуренцията, привидно поставя на равни начала предприятия от Западната и Източната част на Европа. Проектите за строеж на пътища, мостове и сгради почти винаги се печелят от работодателите наемащи персонал от новите страни членки на ЕС. Основният принцип е: прилга се кодекса на труда на страната домакин, а социалните удръжки са тези, които се практикуват в страната от която идват работниците. По този начин, поради разликите в трудовото законодателство, още от самото начало се узаконява социалния дъмпинг. Най-губещите от системата са самите работници, защото в много случаи рботодтелите са фирми посредници, без необходимата финансова стабилност. Работниците и служителите са доставени от фирми подизпълнители. Те тръгват на гурбет без никаква специфична информция, относно правата си.
През 2009 година, български заварчици наети от литовска фирма, работеха в най-голямата френска корабостроителница в град Сен Назер, на брега на Атлантическия океан. Един ден фирмата изчезна и нашите работници останаха на улицата и без заплати. (Брой 21, списание Тема от 2009 год.) Подобни ситуации не са една и две. В писмото си до Юнкер, Мануел Валс пише: „Измамите свързани с „преместените работници” унищожават работни места, фалшифицират конкуренцията за сметка на тези, които спазват закона.” От своя страна министърът на труда Франсоа Ребсамен нарече измамите „гангрена” заплашваща сциалното равновесие във френското общество. Инспекторите по труда срещат неимоверни трудности по време на контролни обиколки по строежите. Как се заплащт работниците? Получават ли френската минимална заплата от 1458 евро бруто? Какви са здравните им и пенсионни осигуровки? Спазва ли се 35 часовата работна седмица? Работниците от Изток не разполагат с никаква синдикална или правова защита. Те са оставени сами, за съжаление понякога в ръцете на шарлатани. Според инспекцията на труда през 2014 година, са заловени около 300 000 не декларирани работници. От тази година, предпиятията хванати в измама спрямо трудовото законодателство на Франция ще бъдат наказвани с глоба от 500 000 евро. Договорът на всеки подизпълнител, който не плаща минималната работна заплата, ще бъде прекратяван. За в бъдеще всеки строителен работник трябва да разполага с професионална карта за работа. За да се осигури цялостен контрол върху трудовия пазар, все повече се говори за създаване на агенция през която да минават всички договори на фирми ползващи „преместени работници”.
По силата на обстоятелствата, макар и със заобиколки, темата за „Полския водопроводчик” отново се върна на масата на политиците в страните от Западна Европа. Изборът на поляка Доналд Тюк за председател на Съвета на Европа беше изтълкуван като моркова, който предхожда бастуна. Само преди месец Франция и Германия продадоха 50 хиликоптера Еърбъс на Полша за 2 милиарда евро. Въпреки това напрежението между Варшава и Брюксел ставаше все по-осезаемо. Изказванията на Дейвид Камерън, Ангела Меркел и протестите на Мануел Валс пред европейската комисия не са случайни. Те са предвестник на промени в европейското законодателство. Като най-голям износител на работна ръка, Полша ще пострда най-много. За нея каквото и да е ограничение на икономическата имиграция ще има социални последици. Изборът за президент на Андрей Дуда неприятно изненада европейците. Възпитаник на консервативната школа на бртята Андей и Лех Качински новият полски лидер едва ли ще бъде удобен събеседник. През есента в Полша предстоят парламентарни избори. По всичко изглежда, че консерваторите, подкрепяни от евроскептиците ще спечелят мнозинство. Засега Варшава мълчи и не отговаря на европейските упреци. Западните ръководители отлично съзнават, че поляците няма да останат дълго време мълчаливи. Каква ще бъде позицията на останалите страни от Източна Европа в сблъсъка, който се очертава е голямата неизвестност.
30 юни 2015г. Париж Божи

Comments

comments