ГОЛЕМИТЕ МАНЕВРИ

Бойко Борисов е в затруднение. Заради престрелките по морето, Изборния кодекс или глобите наложени на гърба на България заради ортака му Цветанов? Не! Проблемът е бъдещият президент. Не, че го е страх от някаква нова личност. Съвсем не. Погледът му е раздвоен. Едното око гледа властта, другото парите от Брюксел. Без собствена, независима банкова система и с разбита индустрия, България просто не може да съществува без европейските финансови инжекции. За получаване на еврофондовете обаче, макар и с половин уста, се изисква демократична система. От 1989 година до днес, всички управляващи се преструват пред Европа, че България е правова държава. Благодарение на измислената от БКП/БСП конституция, еднопартийната система никога не е била сменявана. Съзнателно или не, българските управляващи са приемници на ломчанина Кръстю Пишурка. В оперетата „Многострадалната Геновева“ той играе двете роли, и мъжка и женска. От 26 години в страната ни няма опозиция. Управляващите са тези които подбират противниците си. През 1996 година БКП/БСП избраха за президент пловдивският адвокат по бракоразводни дела Петър Стоянов. Машинацията беше като бял костюм шит с черни конци или обратното. Какво беше политическото положение? „Столетницата“ разполагаше с мнозинство в парламента. Ако нейн кандидат спечелеше изборите за президент, „Европа“ щеше да разбере, че под демократичния грим се крие старата еднопартийна система. Решено бе, президентът да бъде „десен“. Следователно „левият“ кандидат трябваше да бъде губещ на всяка цена. Машинацията започна с издигане на кандидата Георги Пирински – обречен на сигурна загуба, не следствие на вота обаче. Зайков имаше две тенджери в биографията си. Първо не беше ходил войник и второ, роден беше в САЩ. Следствие на врявата поради несъвместимост с конституцията, левицата издигна друг сигурен губещ – скромният интелектуалец Иван Маразов. Президента – десен, парламента – ляв, демократичния облик на България бе спасен. Само облика разбира се. Гримирана с демократична пудра България бе приета в ЕС и кранчето с пари – отворено. Същата пиеса се играе и в момента, с главен режисьор – Бойко Борисов.
Париж, юни 2016г. Божидар Чеков

Comments

comments