Лапането на мухи продължава!

Лили Маринкова изгърмяла! Поредната буря в чаша вода.Как няма да изгърми човек, който е бушон в системата? Начинът по който бе отстранена, не отговаря на коректните професионални отношения. Но само до тук. Госпожата не беше нито Карл Бронщайн, нито Боб Удуърд. Лили Маринкова не разкри никакъв български „Уатъргейт“. Тя задаваше бодливи въпроси понякога, но не отиваше никога по-далеч. Внимаваше и заобикаляше опастните зони. Нещо като Мая Плисецкая в ефира. Цял вагон нейни колеги бяха уволнени без предупреждение тези дни и никой не казва дума за тях. Вестник Труд намали драстично редакционния екип, вестник 24 часа бере душа, Епицетър остана само с една главна редакторка, в Клуб „Z“ намаляват заплатите. Преди време вестник Преса и списание Тема спуснаха внезапно кепенците. Същата съдба сполетя и ТВ7. В София има Съюз на журналистите. За какво служи той? За издаване на карти за почивка и хранене в ресторант с отстъпка? В софийския университет има катедра журналистика. Младите хора, които се дипломират навлизат в пазар „джунгла“, без представа за неговата същност. Медийният пазар в България не е нищо друго освен перална. На него няма никакви правила, освен събиране на пари от реклами, които в последствие изтичат в чужбина. Съдържанието на това което се публикува е без значение. Предимство навсякъде е зрелището. Държавна политика, гарантираща „свободата на словото и печата“ не само няма, но дори и не се говори за такава. От 25 години български журналисти гостуват на френски колеги. Питам ги: „Какъв е статута на журналиста в България?“ Те мигат на парцали. Десетки пъти съм обяснявал, как френските журналисти защитават правата си. Един пример. Редакционната колегия на списанието „Express“ е собственик на заглавието. Журналистите са депозирали марката и смяната на собственика на предприятието е разделена от заглавието. По този начин, собствеността на фирмата може да се променя, но „Express“ е притежание на журналистите. Това е само една от формите на защита. Но българските колеги, слушат с едно ухо и мислят, че са вечни. В случай, че марката „Неделя 150“ беше депозирана като идея на Маринкова, днес нещата щяха да се развият по много различен начин. Докато българските репортери пътуват в чужбина само за да пазаруват, в медийното пространство скоро ще бръмчат мухи вместо журналисти!
Париж, май 2016 г. Божидар Чеков

Comments

comments