Прекален светец и богу не е драг!

В пламналия около „Кристо“ дебат видях тук и там едно обяснение което „пресоли манджата“. Роденият в България творец не се е връщал, защото навремето бил обявен за „враг на народа“. Българите, които бягаха или забравяха да се върнат по времето на комунизма, биваха зачислени като „Изменници на родината“. Между тях имаше малък брой активни, в повечето случаи емигрантите се „покриваха“ от…предпазливост. За „Врагове на народа“ биваха определяни тези, които взимаха оръжие в ръка за борба срещу системата. Такива бяха например доброволците от „Ротата в Гермесхайм“. ( Виж сайта kajeteda.com ) Нашият „Кристо“ е по-скоро от тези, които се скриха в лабиринта на изкуството. Това е избор на един свободен човек, който никой не може да упреква. Той си е негов. Става дума за друго. В един спор, колкото е по-разпален, толкова повече фактите трябва да бъдат назовани с точните си имена. Или както казват французите: „Не бъркайте пикочни мехури с лампени фенери!“ Болният въпрос е неговият отказ от българщината. Възможно ли е един „изменник“ да се гордее с произхода си, въпреки преживяните абсолютно неприемливи унижения. Този отговор аз лично намирам в отношението към България на един друг „изменник“ – Борис Христов. Най-големият бас в света живя и умря с италиански паспорт, но за всички той беше и си остана българин. Въпреки, че ДС ходеше по дирите му, певецът който никога не пя на българска сцена, гостува на храма Александър Невски и демонстрира солидарността си с българския народ. Неговият мощен глас, заедно с този на хористите от църквата се превърна в завет за бъдещите поколения – българи.
P.S. Борис Христов е от македонски произход, както татко ми. Те бяха съученици и приятели. Ние бяхме съседи с певеца. Тогава живеехме на улица Цар Самуил в София. Скъпо платената привързаност към българщината на преселниците от българските земи, останали зад граница, вероятно обяснява тяхната позиция до смърт – България над всичко!

Божидар Чеков

Париж, 22 юни 2016г.

Comments

comments