ЗАВЕЩАНИЕТО НА ГУСТАВ АЙФЕЛ

Айфел е немска провинция намираща се в централната част на Германия.Кулата, която носи нейното име обаче е в Париж, а не в Берлин. Този факт отсамо себе си, повдига множество въпроси. За разлика от пирамидите, околонай-посещаваната туристическа атракция в света тайни няма. Всичкосвързано с Айфеловата кула, от първия чертеж до реализирането ѝ еподробно документирано. Успехът на тази научно-индустриална авантюрапочива върху гения на нейният създател, френският инженер Густав Айфел.Не са много прусаците напуснали родината си в началото на 18-ти век. Единот тях, Вилхелм Бьонингхаузен, без да обръща внимание на коронясванетона Фридрих I качва жена си на семейната каляска и пришпорва конете впосока Франция. Приобщаването му към местния начин на живот, изглеждастава безпроблемно, защото неговият внук Франсоа АлександърБьонингхаузен е гвардейски офицер от най-близкото обкръжение наНаполеон. Първият му и единствен син Густав се ражда през 1832 година.Без да е отличник младият потомък на пруски дезертьор завършва среднотоси образование и се явява на приемен изпит за постъпване във висшеучилище. Както преди, резултатът му е добър, но не му позволява да влезе вПолитехниката. Тази школа е най-престижната и до сега във Франция. От неяизлизат инженерни офицери, с осигурено до живот бъдеще, поради факта, чеса на държавна работа. Густав Бьонингхаузен завършва така наречената„Централна висша школа” с диплома на инженер. Той както и останалитенегови състуденти, се насочват към частния сектор. Тук има двевъзможности: да работи за други, или за себе си. След кратък стаж катослужител, той бързо създава собствено предприятие. Възпитан в офицерскадисциплина, находчив и работохолик Густав Бонингхаузен се специализира встроежа на стоманени мостове, парни котли и виадукти. Винаги точен визпълнението на отговорните обекти, той редовно оправдава доверието наклиентите си. Името му започва да се произнася с уважение. Както честостава в подобни възходящи кариери, човешката завист и подлост неизбежноси показват носа. През 1875 година, малко след загубената от Франциявойна с Прусия, срещу младият предприемач е направен донос, че е прикритпруски шпионин и работи в полза на Императора Бисмарк. Катодоказателство се изтъква фамилното му име. Автор на доноса е чертожникътработещ в самото предприятие на Густав Бьонингхаузен. Само човек схарактер може да излезе с изправена глава от подобна ситуация. Младиятпредприемач има не само силен характер. Неговото чувство за националнапринадлежност и достойнство са по-силни от на много французи кореняци.Със съдебен процес, той доказва своята невинност и за улеснение приемакато фамилно име Айфел, името на областта от която е дошъл неговиятпрадядо.Възможно е, поради силната конкуренция във Франция Густав Айфел да се енасочил на първо време към реализации в чужбина. На запад, в Португалиястрои моста „Виана до Кастело”. В Румъния – моста „Пондул Айфел”, по който минават руските войски през 1878 година на път за България. Най-впечатляваща негова реализация в централна Европа е „Западната гара” вБудапеща. В нея Густав Айфел показава своето майсторство не само вприложението на стоманата, но и в хармонията получена от комбинацията скамък и стъкло. Всички строежи които ръководи са завършени в обещанитеот него срокове. Строгостта и дисциплината, която френският инженерприлага в професионалните си задължения не се различават от личния му живот. И в двете области няма място за романтика. За да остави следи висторията, освен стоманени реализации е необходимо семейство ипотомство. Явно не дотам сигурен в собствения си вкус, Густав Айфелвъзлага на свои близки проучване за подходяща съпруга. Освен към тях, тойсе обръща към един нотариус и към един свещенник. Търсенето включваследните параметри: социалното положение на родителите на кандидатката,зестрата, качествата и недостатъците ѝ. „Той е избрал съпруга, така кактоподбира служители.” – казва по-късно внучката му Амели Гране. В писмо добаща си Густав е още по-конкретен: „Бих се задоволил със жена със скромназестра, лицето –без значение, за сметка на това да е непретенциозна, добрадомакиня и да ражда здрави деца.”Избранницата е Женевиев Годоле. В деняна сватбата тя е на 18, той – на 30 години. По всичко личи, че съпругатаотговаря на неговите изисквания, защото му ражда 5 деца: две момчета итри момичета. Женевиев умира на 8 септември 1877 година по времето презкоето той довършва гарата в Будапеща. Тя е само на 33 години. Айфелвъзлага гледането на децата на голямата си дъщеря, четиринадесетгодишната Клер и продължава да работи.Възстановяващата се след войната с Прусия, френска икономика има нуждаот хора като него. В Париж е започнала реализацията на една гигантскастатуя, творчество на френския скулптор Огюст Бартолди. По идея на групаартисти, тя трябва да символизира приятелството между френската иамериканската републики. Поводът е сто годишнината от създаването наСАЩ. Кръстена е статуята на „Свободата”. От Франция и Америка прииждатдарения в полза на създателите на творбата. Точно тогава, изпълнителят навътрешната конструкция, Виоле льо Дюк умира. Бартолди кани Айфел дапоеме щафетата за реализиране на престижния обект. Рисковете са големи.Статуята е висока 95 метра. Айфел схваща рекламата, която би могла да мудонесе новото предизвикателство, но отказва да изпълни проекта на неговияпредшественик. Льо Дюк е предвидил вътрешността на статуята да бъдезидана с употреба на камъни и бронз. Материали лесно чупливи инепозволяващи никаква гъвкавост. Айфел е човекът открил преимуществотона стоманата над камъка. Той налага своето виждане и метод на работа.Структурата е изработена от ковано желязо и мед в работилницата на Айфелкрай Париж. Отделните части са свързани с нитове, набивани ръчно в дупки,направени предварително. Статуята тежи около 220 тона и е доставена в 200сандъка в Ню Йорк на 19 юни 1885 година. Американците посрещатфренския подарък с артилерийски залпове и заря. Монтажът е реализиран отфренски работници и инженери върху цокъл приготвен от американците.Точността и издръжливостта на конструкцията се оказват безупречни.Авторитетът и майсторството на Густав Айфел са световно признати и пътяткъм реализация на още по-внушителен метален паметник е широко отворен.Още с първите крачки в частния бизнес, Густав Айфел показва изключителнапредвидливост по отношение на личните си интереси. Сигурен само в себеси, той сключва договори, които му гарантират управленска позиция въввсички ситуации. Син на офицер, Айфел знае, че капитана напуска корабапоследен, но конкретно в неговия случай – никога с празни джобове. Първотосъздадено предприятие носи търговско име „Г.Айфел и Сие”, въпреки че тойучаства в капитала с 84 хиляди франка, а съдружника му Теофил Сейрингсъс 126 хиляди. Уставът подписан от съдружниците също потвърждаванеравновесието между двамата като определя три пъти по-висока заплата заминоритарния собственик в сравнение с мажоритарния. Съвсем логичносдружението се разпада след 5 годишна дейност, но капиталът от всичко свършено до този момент остава за управителя. Търговското име занапред есамо „Г.Айфел”. Подобна е ситуацията и с кулата за Световното изложениеот 1889г. Първоначалната идея е на неговите инженери – Емил Нугие иМорис Кьохлен, с които е заместил съдружника си Сейринг. Те споделят снего идеята за строежа на една 300 метрова кула от желязо в Париж. По тезивремена в начало на индустриализацията, проектите за строеж на височинасе роят в Европа и Америка. Англичанинът Ричард Тревичик начертава 304метрова кула от чугун под формата на фуния почиваща върху основа сдиаметър 30 метра и завършваща с диаметър 3м60. Идеята остава само нахартия, защото нейният автор умира междувременно. В САЩ, американцитеКларк и Риивес предлагат за Световното изложение във Филаделфия през1876г., кула-цилиндър на същата височина. Поради липса на инвеститори,проектът пропада. Когато Айфел вниква в проекта на инженерите си, тойзнае че след няколко години в Париж ще се състои Световно изложение.Отличен познавач на желязото, с растящ престиж в очите на банкерите, тойпоема риска за реализация на кулата. Заплатите на Нугие и Кьохлен санищожни, по 300 франка на месец. Айфел ги вдига на 1000 франка. Попредварителни изчисления строежа на кулата ще струва 5 141 863 франка.Той плаща на сътрудниците си 1% от цената или 51 418 франка и патентовапроекта на негово име. Крайната сметка на строежа на Айфеловата кула е 8милиона и 500 хиляди франка. Много е възможно, Густав Айфел да еувеличил обещетението на инженерите си. За подобна корекция,доказателства липсват.Световното изложение от 1889 година в Париж съвпада със стогодишнинатаот избухването на френската революция. Страната се съвзема икономическис бързи темпове от последната война. Нови технологии се внедряват виндустрията, транспорта и съобщенията. Изложението трябва да покаже, чеФранция се връща на световната сцена през голямата врата. Идеята застроеж на кула, като свидетелство на прогрес и величие плъзва изпроектантските бюра. В комисията съставена от министерството наТърговията и индустрията, както и от кметството на Париж, постъпват 107проекта. В края на състезанието остават два, единият е на Жюл Бурде,другия на Густав Айфел. Архитект срещу инженер. Първата кула е от гранит,материя чуплива и лишена от гъвкавост, докато желязото в ръцете намайстор като Густав Айфел взима формата на дантела. Пролуките пропускатвятъра и атмосферното налягане не среща същата съпротивата кактозидарията. За да излезе победител в конкурса, Айфел се показва не самоблестящ инженер, но и убедителен преговарящ. Той атакува конкурентнияпроект с аргумента, че металната кула след края на изложението може дабъде разглобена и преместена другаде, нещо което с гранитна зидария неможе да се направи. Айфел дори определя цената за премахване наконструкцията – 700 000 франка. За реализацията на проекта е образуваносдружение от инвеститори. Айфел влага 3 милиона лични средства, другитепари са от държавата и няколко банки. Прозорлив преговарящ, под претекстза възвращаемост на вложения от него самият труд, той получава 20годишна концесия на обекта. „Железният инженер” още от самото начало ебил сигурен, че от неговата кула ще се печелят много пари. Предвижданиятаму са потвърдени съвсем бързо. В края на 1889 г., само за 7 месеца Айфел ивсички инвеститори си връщат изцяло вложените средства.28 януари 1887 година е денят на първата копка. С нея се слага началото набитката за Айфеловата кула. Срокът за реализация на проекта еизключително къс, малко повече от една година. Малцина са тези които вярват в успеха на авантюрата. Във всяка битка има командир от койтозависи всичко. Густав Айфел е човекът повел 300 работници и 50 инженери впосока, която само той гадае. Без компютри, без сметачни машини, безкаквато и да е строителна техника, цялата отговорност тежи върху неговите рамене. На всички нива условията за работа са изключително трудни. Най-трудни все пак са основите, които трябва да понесат тежестта на 7300 тона желязо и да гарантират сигурността на хилядите посетители. За двата кракакъм северозапад от страна на „Марсовото поле” без особени проблеми сеизкопават 7 метрови дупки. Изливат се бетонни плочи с по 2 метра дебелинаи стабилността е постигната. С другите два крака от страната на Сена,полагането на основите се оказва много по-сложно. От близостта на рекатапочвата е пропита с вода. За да стигнат до твърда земя изкопчиите слизат до15 метра дълбочина. Инструментите с които разполагат са кирки, лопати икофи. Земята се изнася на повърхността с вагонетки дърпани от коне. ГуставАйфел прилага техника с „въздух под налягане” и помпи за да отклониподземните струи вода. Поради мизерното заплащане, от 75 стотинки на часи изключително тежкия труд на строежа избухват две стачки. Първия път,Айфел вдига постепенно часовата надница. Започва се с 5 и приключва с 20стотинки. След втората стачка, той отпуска премия от по 100 франка завсеки. Иначе отношенията между него и персонала са добри. Работниците гоуважават и имат доверие в неговото ръководство. Те дори се гордеят сучастието си в невижданата индустриална авантюра. Всички те знаят, че повреме на монтиране на мост над Жиронд близо до Бордо през 1886 година,един от колегите им пада в реката. Човекът не знае да плува.

Тогава Густав Айфел скача с дрехите и го спасява. Един път задоволени исканията за по-високи надници, работниците се показват солидарни с техният „командир”.

Сплотеността на колектива е решаваща, защото освен трудностите свързанисъс строежа, възникват и външни непредвидени препятствия. Още предиметалната конструкция да надникне над земята, вестник „Le Temps”(Времето) публикува съкрушителна трибуна против кулата. Групаинтелектуалци, водени от писателят Ги дьо Мопасан призовават за спиранена строежа. Те определят начинанието като фабричен комин растящ влицето на Париж. Протестиращите лансират петиция срещу оскверняванетона френската столица. Според тях многовековната естетика създадена отпаметниците: Парижката Света Богородица, Триумфалната Арка и Лувъра езастрашена от грозната железария на един „машинист”. Някои от съседитена стоежа, станали жертва на слухове, също изказват безпокойство, чекулата може да бъде съборена от вятъра и впоследствие да падне върху тях.Густав Айфел подминава обидите и отговаря спокойно в същия вестник сняколко конкретни въпроса. „Как може да се съди предварително единобект,който още никой не е видял, освен на рисунка? Защо един инженер дае по-малко чувствителен към красота и естетика от един архитект?”Цялата кула е изработена на части в работилниците на Густав Айфел всеверното предградие на Париж Льовалоа Пере. През юли 1887 годинапървото ковано желязо изниква от земята. Интересът е толкова голям, чевсеки ден около строежа се трупа любопитна тълпа, която насърчаваработниците. Монтажът е сравнително бърз благодарение на точността скоято е обработен металът. Толерантността е по-малка от 1 милиметър.Тридесет чертожници са скицирали общо 5369 плана. Специалността наГустав Айфел е монтажа чрез нитове. Металното тяло на кулата има 7милиона дупки. Двадесет групи от по 4 монтьора работят едновременно.Първият работник нагрява с портативно огнище метала. Другите дваманаместват нита и го крепят, докато четвъртият го набива с огромен чук.

Металните части се вдигат с макари с въжета. Най-трудният етап в началниямонтаж е сглобяването на четирите краката на кулата във форма натабуретка и приключването на първия етаж. Всякакво отклонение отизчисленията на размерите на различните части би компрометиралосъответствието между дупките и нитовете. Този първи изпит приключвауспешно на 28 април 1888 година. На следващия ден – неделя, ГуставАйфел дава грандиозен обяд за всички работници и инженери. На терасатаразположена на 58 метра височина веселбата трае няколко часа.Настроението е отлично защото „главнокомандващият” строежа оповестяваувеличаване с 2% на всички заплати. Три месеца по-късно Айфел организиранов обяд. Негови гости са 112 журналисти. Между тях е и главният редакторна вестник Le Temps. От неговите страници Ги дьо Мопасан заедно с групатапретенциозни интелектуалци се бяха противопоставили на „желязноточудовище”, никнещо в лицето на Париж. Въпреки, че втория етаж не еокончателно завършен, десетина журналисти се осмеляват да изкатерятследващите 115 метра. Възхищението е всеобщо. На всеки следващ етап настроежа, представителите на медиите първи се запознават с индустриалниягений на Густав Айфел. Благодарение на тях френското общество следиотблизо растежа на кулата. Вестник „Фигаро” дори инсталира печатница напървия етаж. След официалното откриване, всеки посетител ще имавъзможността да купи вестника със собственото му име отпечатано в единияъгъл.В края на март 1889 година е приключен третия етаж. Срокът е спазен иентусиазмът расте. Последната тераса е на 300 метра височина. До нея сестига с вита стълба. Броят на стъпалата е 1892. Тази цифра не е случайна.Тя символизира прокламирането на френската република през 1892 година.Освен стълбата, на посетителите са предоставени 4 полегати и единвертикален асансьор. Целият вътрешно транспортен комплекс ереволюционно постижение на техниката. Той осигурява и до днеспревозването на 10 хиляди туристи на ден!Геният на Густав Айфел не е едностранен. Блестящ инженер и организатор,той обича парите. Произхождащ от семейство със скромни финансовивъзможности „магьосника на желязото” съзнава перспективата, която сеотваря пред него. Започнал като предприемач, той се превръща вконсесионер. В последните часове на 1888 година по негова инициатива, есъздадена фирмата за „Ползване на Айфеловата кула” с капитал 5 милионаи 100 хиляди франка. Цената на една акция е 500 франка. Густав Айфел,капитализира собствената си заслугата в строежа с 10 хиляди акции.Останалите 200 са за други инвеститори. Впоследствие, до края на животаси, той е един от най-богатите французи. Търговският му нюх предвиждаприходите от продажбата на билети, четирите ресторанта, будките, лавките,изложбите и конференциите, които кулата ще привлече. Айфеловата кула езавършена през март, но официално открита за публиката на 15 май 1889г.Интересът който поражда се превръща в триумф. Самият Айфел не криегордостта си: „Аз дадох на френското знаме, най-високата мачта в света!” –казва той. Между посетителите има Принцове и Принцеси, Крале и Кралици.В ролята на домакин Айфел посреща и изпраща лично гостите. Само с единот тях той „вечеря” цяла нощ. Най-интересният посетител за конструкторътна кулата се оказва откривателят на електрическата енергия за домашницели – американецът Томас Едисон.Както застаряващ шампион по бокс, Густав Айфел допуска грешката на „мачав повече”.
Преди възторга от издигането на кулата да е заглъхнал, той се включва внова индустриална авантюра. Фердинанд дьо Лисепс построил Суецкияканал, заедно със своя син Шарл са начело на „Компанията на двата океана”.Френските предприемачи се опитват да свържат чрез Панамския каналАтлантическия и Тихия океан. Затънали в технически и финансови проблеми,те отварят неколкократно капитала си за нови акционери. Поканен да севключи в огромния строеж, Айфел отговаря положително. Той приемапоръчка за изработване на 10 шлюза, техника която владее отлично.Договорът е сключен и по взаимно споразумение, управителите баща и синЛисепс плащат цялата сума изчислена в офертата от 18 милиона франка наГустав Айфел. Това става само след приключване на третия шлюз.Трудностите свързани с напредъка на строежа продължават, времето тече ипарите свършват. „Компанията на двата океана” е декларирана във фалит ивсички малки и дребни акционери губят спестяванията си. Всички сизключение на Густав Айфел. Заедно с група френски индустриалци тойправи нов консорциум и продължава проекта. В един момент, когато строежаотново става непосилен, френските предприемачи продават наамериканските си колеги концесията за 200 милиона франка. По тяхнонастояване през 1903 година Съединените щати признават републикаПанама и панамския канал е открит 11 години по-късно. Междувременновестникът „La libre Parole”(Свободно слово) започва серия от публикациипосветени на финансовите спекулации извършени с парите на акционерите.Бащата и синът Лисепс, заедно с другите администратори на „Компанията надвата океана” са изправени на подсъдимата скамейка за измама в крупниразмери. Густав Айфел също е подсъдим, но с обвинение само за съучастиев измама. Въпреки това, нападките във вестниците срещу него сабезмилостни. Припомня се немския му произход. Аферата се следи согромен интерес. Публикувани са имената на 104 депутати взели подкуп занасърчаване на спестителите да инвестират в акции на „Компанията надвата океана.” Имунитета им е вдигнат. Един от главните подсъдими енамерен мъртъв. Процесът трае няколко години. Главните обвиняеми саосъдени. Единствен Айфел е оневинен, но оцапан. В родния му град Дижон,мост носещ неговото име е прекръстен на името на друг инженер.Обществото е убедено, че няма дим без огън. Густав Айфел е на 61 години.Той прави равносметка на живота си и преценява, че доходите от Кулата саму достатъчни. Напуска всички предприятия в които участва, прехвърлясобствеността на наследниците си, но в специално завещание забраняваползването на неговото име в бизнеса.След смъртта на Густав Айфел през 1923 година, внуците и правнуците наинженера неколкократно се опитват да върнат името „Айфел” впредприятията в които имат дялово участие. Френският съд отхвърликатегорично техните искове и се превърна в пазител на завещанието му.

Божидар Чеков – Париж

Comments

comments