Сто години след България

Ако от мен зависеше дипломата на изучаващите българистика, без колебание щях да поставя темата „Българският език в загубените от България територии“. Знам, че отвсякъде ще се чуят гласове против: Не бива да гневиме гърците, трябва да внимаваме с македонците, не е момента за разправии с турците… Аз обаче нямам нищо общо с БАН, нито с научните работници от София, издаващи дебели книги, които никой не чете. Обикалям, срещам и разпространявам впечатленията, които трупам сам. И всеки път откривам истински „бисери“ от езика ни, останали непокътнати. Този път братовчедите от Егейска Македония ме убедиха, че думата чужБина е по-правилно да се произнася така, както те я произнасят: чужДина! Защо? – попитах. Защото се отнася до чужДото: нива, къща или държава. Щом като всички те са чужДи, чужДина е по-правилно от чужБина! Онемях от изненада и бързам да разпространя чутото там, в земи откъснати от България преди вече 100 години и където езикът на нашите деди е забранен…

Божидар Чеков

Париж, август 2016

Comments

comments