НЕЗАВИСИМОСТТА НА ПАНТАЛОНИТЕ


Хлебарницата, от която си купувам хляба, е и пекарна. Отдалече ухае на фурна. В началото на лятото се бях наредил на малката опашка и чаках с нетърпение да дойде моят ред. Продавачката беше нова, защото „старата“ вероятно беше в отпуск. „Една франзела и два кроасана“ – казах, когато ми дойде редът. Сложих парите на тезгяха и зачаках. Продавачката внезапно натисна с показалеца си една стотинка и я плъзна с нескрито презрение настрана. Монетата беше българска една стотинка. Сантима и стотинката толкова си приличат, че не бях видял разликата. Други дребни нямах и трябваше да ми развали банкнота от 10 евро. Когато напуснах хлебарницата с топлата франзела под мишница, не се чувствах много горд. През деня настроението ми не се подобри. През нощта дори сънувах продавачката. Този път показалецът ѝ сочеше панталона ми. „Свалете го! – изискваше тя от мен – Той не е европейски. Ако искате хляб, трябва да го смените!“ В създаденото неудобно положение, аз се защитавах както можех. „Чакайте казах, ние сме 1300 годишна държава, създали сме кирилицата на която пишат 200 милиона души, нашите гласове летят в Космоса, продавали сме розово масло на Франция, едно кило масло – едно кило злато!“ „Вярно е – съгласи се тя – и сега продавате масло от рози и от лавандула, но те имат стойност. Панталоните ви – не!“ Събудих се потен от кошмара, но не забравих унижението. Онзи ден споделих във фейсбук, че красивите банкноти, които БНБ печата, не се приемат никъде. Един приятел веднага ме предупреди: „Еврото ще бъде последния пирон в ковчега на майка България!“ Не става дума за еврото бе приятелю, а за достойнството! Преди да бъде въведена европейската валута, защо да не бъде уважен лева. Дания не е член на еврозоната, но кроната се приема навсякъде. България вече 10 години е член на ЕС и скоро дори ще „председателства“ 27-те страни членки. Защо тогава българите продължават да си свалят панталоните преди да тръгнат за чужбина?!

Comments

comments