ХУБАВ МАЧ


Мач с пет гола не може да е лош. Дъщеря ми Натали ме заведе. Искаше да ме зарадва. И успя, защото когато детето ти те кани, удоволствието е гарантирано. Съотношението между отборите обаче бързо се оказа извън равновесие. Французите с три нападения вкараха 3 три гола. Българите с едно нападение – един. През второто полувреме дъщеря ми видя, че погледа ми не следи случващото се на терена. Аз наистина се взирах все по-често в сетлинното табло, което отчиташе оставащите минути. Искаше ми се мача да свърши по-бързо за да спрат да ни вкарват топката във вратата. В българската отбрана няма и помен от Трифон Иванов /Бог да го прости/. Някакво момче с номер 3 гледаше като гръмнат как французите минават покрай него и от вежливост не смееше да им пречи. Един друг с номер 14 на фанелката, също изключително любезен, направо постави топката на крака на френския голмайстор – Гризман, който секунда след това разтърси мрежата на българската врата. Мачът заприличал на „приятелски“, френският треньор Дешан смени голмайсторите Кмейро и Гризман, доста време преди края. Нямаше смисъл да се морят повече. След последния сигнал, българите изглеждаха доворни от разходката в Париж. Дано този мач им помогне да пораснат.
Аз също бях доволен от подаръка на Натали. Само тя беше малко тъжна, защото викаше за България.

Comments

comments