Хиляди англичани и французи се бият за „Ислямска държава“

Всяка страна разполага с картотека на собствените си джихадисти, но я държи в тайна

Лондончани бяха изненадани, когато на моста Уестминстър, в слънчевия мартенски ден т.г., една „полудяла“ камионетка уби 5 човека и рани 50 други. Въпреки английския флегматизъм сравнението с касапницата през юли 2005-а, в която четирима ислямисти убиха 56-има души и раниха 700 други, измести за кратко „Брекзит“ от темите за разговор. За щастие на оцелелите, последният убиец Ариян Русел, приеменувал се на Халид Масууд, се оказа самобитен джихадист. Неговите предшественици, препасани с динамит, се вдигаха във въздуха всеки 50 секунди, внедрени в гръцкия транспорт в пиков час.

Преди Лондон „сляп“ камион се вряза в тълпата на булеварда „Разходката на англичаните“ в Ница на 14 юли – националния празник на Франция. Жертвите от тази нощ, заедно с тези от „Батаклан“, надхвърлиха 250 души. Всеки път, след като суматохата утихне и сълзите на близките пресъхнат, безброй въпроси остават без отговор. Всички управляващи се крият зад фатализма и се опитват да печелят време до следващите избори. Редовно се говори за сътрудничество между различните служби, а се оказва обратното.

В навечерието на Коледа м.г. камионът на Анис Амри смачка 12 души и рани 48 в Берлин. Застрелян няколко дни по-късно в Милано, фанатикът убиец се превърна в доказателство на действащата мрежа на „Ислямска държава“ на територията на Европа. Без логистика той никога нямаше да прекоси дистанцията от берлинския квартал Шарлотенбург до Италия. Погледите с право се насочиха към Франция – страната, през която минават пътищата между Германия и италианския Ботуш. Отговор за сега няма.

Борбата с тероризма не е лесна и никога няма да бъде. Няколко хиляди англичани и французи се бият на страната на „Ислямска държава“. На територията на Европа те имат роднини, приятели и съмишленици. Задължително всяка страна разполага с „картотека“ на собствените си джихадисти, но не ги споделя с другите. От друга страна, няма държава, която би могла да „залепи“ по един полицай зад всеки заподозрян. Англия и Франция, които произвеждат заедно самолети, двете страни – членки на НАТО, не са в състояние да обединят разузнавателните си средства. Министър-председателят Тереза Мей дори постави на кантара на пазарлъците по „Брекзит“ достъпа до най-мощната разузнавателна централа в Европа – „Шалтенхам“, която се намира в южната част на Острова.

Обстановката в страните на Близкия изток се мени всеки ден. Под ударите на различните коалиции територията на „Ислямска държава“ се свива. Някои от бойците й ще останат на място и ще се бият докрай. Друга засилваща тенденция е завръщане на „разкаяни“ джихадисти по родните места. В Англия броят на завърналите се е около 400. Във Франция те са повече от 300. И едните, и другите са английски и френски граждани. Паспортите им са европейски и позволяват безпроблемно преминаване на границите. Въпреки полицейските фишове и картончета срещу тези радикализирани мюсюлмани не може да се предприеме никакво съдебно преследване, въпреки че в повечето случаи имат кръв на ръцете. Това се дължи на „римското право“, чийто наследник е европейското. Никой не може да бъде съден по презумпция или превантивно. В общи линии, законодателството не отговаря на така създалата се в последно време обстановка.

Кои са тези ислямисти, родени в Европа? Всички, без изключение, са неудачници, крадци на дребно, дилъри, минали през френски, английски, италиански и други затвори. Семейната им среда е една и съща. Многодетни семейства, от Северна Африка, живеещи в общински жилища, ползващи социални помощи. Всички телевизионни постове в тези квартали са насочени към Близкия изток. Впоследствие езикът, който говорят младежите, не им позволява нито да учат, нито да си намерят работа. Изключени от образователната система, пред тях остават два начина за постигане на социален успех. Първият е спортът. Във всички френски национални отбори те са преобладаващо мнозинство. Пътят на интеграцията чрез бойните спортове, баскетбол, футбол или лека атлетика е сигурен и добре отъпкан. Извън света на спорта обаче изборът е ограничен. За съжаление, той се свежда често до търговията с наркотици. Задържани по няколко пъти, тези момчета неизбежно влизат зад решетките. В затвора е ислямската зараза. Проповедници със съмнителни познания относно Корана пълнят главите на тръгналите по „лошия път“ мюсюлмани с омраза и ненавист към обществото на друговерните като цяло. Една немалка подробност показва комплекса на този вид млади мъже спрямо жените. За да повярва един човек, че след жертвата му на небето го чакат 40 девици, означава, че нещо сериозно е пропуснал в земния живот. Един път на свобода, тези нереализирали се младежи са заредени с готовност за саможертва в името на новия идеал.

Всички държавни и международни институции в Европа са парализирани от нерешителност пред ислямизма и неговите метастази. В продължение на десетки години властите се задоволяваха с повърхностно ухажване на „болните предградия“. Благодарение на това лицемерие повечето кметове си затваряха очите и запушваха ушите, за да бъдат избирани от гласоподавателите от гетата.
На 8 януари 2015 г. цяла Франция беше в траур в памет на избитите журналисти от „Шарли Ебдо“. В 70 училища ученици от арабски произход се разбунтуваха и напуснаха демонстративно класните стаи. Свидетели споделиха, че някои от тях са викали: „Смърт на французите!“.

Европа се намира на драматичен кръстопът. Преди всякаква конституционна реформа, ревизия на наказателния или граждански кодекс най-вече трябва да бъдат спасени мозъците на родените във Франция, Германия, Англия и другаде мюсюлмани. Като начало, някъде по стените на коридорите или на класните стаи би могло да се напише:
„Откъде са дошли родителите ти, приятелю?“ и „Къде е по-добър животът, там или тук?“.

Comments

comments