Олимпийският огън – блясък и сенки

Франция спечели домакинството на Игрите през 2024 г., но името на Пиер дьо Кубертен неловко се премълчава

Домакинството на Олимпийските игри винаги е било обект на яростна надревара между десетина страни кандидатки. През септември т.г. Париж победи на финала Лос Анджелис за организацията на игрите през 2024 година. Когато Международният Олимпийски комитет обяви решението си вечерта в 19.45 часа в сряда, хиляди бутилки шампанско гръмнаха по цялата територия на Франция.

Президентът Еманюел Макрон, който лично подкрепи тази кандидатура, веднага поздрави френската нация за победата. През 2024 година лекоатлетите ще имат удоволствието да тичат около Айфеловата кула, а колоездачите – да се състезават по Елизейските полета.

Няма по-престижна и по-мащабна международна среща от тази на спортистите от цял свят на всеки четири години. Пред страната домакин се открива възможността не само да изяви спортните си постижения, но също така икономическия и технически си напредък във всички в области на хотелиерството, транспорта и комуникациите. Приблизителният бюджет за игрите през 2024 година е около 6,6 милиарда евро. Той със сигурност ще бъде надхвърлен.

Прави впечатление, че в цялата тази еуфория никой не се сети да сложи поне едно цвете на скромната паметна плоча на барон Пиер дьо Кубертен, роден в Париж през 1863 година. През 1893 г. той създава първия Международен Олимпийски комитет (МОК), който възражда Игрите. Първата съвременна Олимпиада се провежда в Атина през 1896 година.

В нея взимат участие 14 държави. Четири от следващите Игри са в родината на Кубертен, две летни и две зимни. Френският барон умира внезапно през 1937 година. Сърцето му е заровено в подножието на връх Олимп в Гърция. Тенденцията да потъне в забрава името на Пиер дьо Кубертен не е случайна.

Прадядото на Пиер – Бонавантюр Жюлиен Кубертен, получава титлата барон по време на Людвиг XVIII. Въпреки, че е аристократ по рождение, бъдещият създател на Олимпийските игри е републиканец и антимонархист. Политическите му възгледи обаче не са пречка за възхищението което изпитва към английската кралска образователна система, в която спортът взима изключително важно място.

Самият той учи известно време в Англия и практикува фехтовка, конен спорт и бокс. У него се ражда убеждението за необходимостта от подбора, чрез състезанието, включително и физическия сблъсък. Баронът отива по-далеч в разсъжденията се.

Той дели дори хората на две категории. В първата са силните и смелите, родени да побеждават и управляват, а във втората са тези лишени от самочувствие, които винаги ще бъдат бити и подчинени.

По това време в Германия, се ражда идеологията за превъзходството на арийската раса. Без да приема изцяло идеологията на нацистите, тяхното влияние в мисленето и действията на Пиер дьо Кубертен е безспорно.

В противоречие с републиканските принципи за равноправие между всички граждани, Кубертен прави разлика на способностите в зависимост от етническия произход. Според него, съчетанието на интелект и сила на белите хора е един вид мотор за световния напредък.

Именно това трябва да докажат Олимпийските игри в Берлин през 1936 година – превъзходството на бялата раса. За тяхната организация Кубертен подава ръка на Хитлер. За първи път се появяват Олимпийският огън и лозунгът „Citius, Altius, Fortius” („По-бързо, По-високо, По-силно”). Победите на чернокожия американец Джеси Оуенс опровергават всички идеологии, теории и доктрини, даващи предимство на дадена раса или етнос над останалите.

От първите Олимпийски игри до днес, Франция е спечелила общо 825 медала. Поне 30% от тях са благодарение на цветнокожи атлети. Не е трудно да се разбере защо името на Пиер дьо Кубертен ще бъде споменавано все по-бегло, а върху възпоменателната плоча пред неговия дом едва ли някога ще има цветя.

Божидар Чеков, Париж

Статията е публикувана в  Plovdiv Time

Comments

comments