Пол Гоген се завърна в Париж

Буйният френски художник импресионист възпя в картините си красотата на голите таитянки.

Всяка изложба във френската столица се ползва с межународен отзвук. Тази, която току-що бе открита, не прави изключение. Няколкостотин творби на Гоген, между които платна, дървени склуптори и щампи, дадени за временно ползване от колекционери от цял свят са изложени за няколко месеца в „Големият дворец“ на Елисейските полета. От 10 часа сутринта до късно вечерта върволицата от посетители не спира.

Гоген, като всеки представител на импресионистите, е преди всичко личност, открояваща се с нестандартно рисуване, както и с авантюристичния си начин на живот. Той не завършва никаква академия или школа. Влечението му към рисуването е спонтанно и е резултат на самобитен творчески огън.

Останал сирак много рано, Гоген отбива военния си дълг във военноморския флот на Франция. Далечните задокеански обиколки му дават възможността да се запознае с екзотиката и чара на карибските и полинезийски острови. Завърнал се в Париж, той започва работа като банков чиновник. Всекидневието му няма нищо общо с цветовете и безгрижието на тропиците.

За щастие, незадоволеният от професионалното си начало младеж, се запознава с няколко художници, между които Камий Писаро. Под негово влияние и помощ Пол Гоген прави първите си стъпки с четка, палитра и бои. Още от самото начало формите и цветовете са ярки, смели и първобитни. В този нов кръг приятели той среща датчанката Метт Гат.

Жени се за нея и въпреки мизерните доходи ѝ прави пет деца. Поради скромния приход на пари, семейството напуска центъра на Париж и сменя квартира след квартира. И това не помага. През 1884 година многодетното семейство заминава за Копенхаген, откъдето е родом Метт.

В началото на зимата столицата на Дания не е най-привлекателното място за един жадуващ за свобода творец. Не след дълго Гоген се връща във Франция сам. Следват години на търсене на истинския път, на истинското изкуство, по възможност далеч от всякакъв класицизъм и академизъм.

Продажбите обаче на вървят, а трябва да се яде. Макар и трудно, той успява да продаде няколко керамични съдове, без да изневерява на своята привързаност към първичните форми и цветове. Винсент Ван Гог се доближава до него и го приютява у дома си близо до Арл. Двамата рисуват заедно, мечтаят и спорят.

Дори и братът на Венсан – Тео Ван Гог се произвежда в галерист, за да показва на широката публика творбите им. Резултатът е нулев. Отношенията между двамата гении се обтягат и те се разделят. Гоген понася все по-трудно подреденото френско общество, сковано в принципи, закони и правила, които го задушават. На свой приятел той пише: „Все по-силно ме разяжда желанието да предприема лудости…“

През 1891 година свободолюбивият творец напуска Европа и отплува към Таити – най-големият от 118-те острова на френска Полинезия. Гоген е 43-годишен. Тропическият климат и щедрото слънце му подхождат отлично. На първо време произвежда дърворезби, които продава на френски и американски туристи.

Щампите също му носят доходи. В наситените с тропически багри платна на типичната негова живопис се появяват местните „махине“. Така се наричат в Полинезия младите моми. Топлият климат ги предразполага да се разхождат полуголи. Когато някои от тях застават пред триножника на художника, те са „както ги е майка родила“.

Еротиката, която излъчват платната на Гоген, е уникална. Подобно на пчеларя, който неизбежно вкусва меда, Гоген не издържа на изкушението. Жени се последователно за Техамана, Пахура и Ваехо. И трите вахине са на 13-14-годишна възраст. Раждат му се деца. Гоген умира през 1903 година двайсетина месеца след последната женитба.

Името на Пол Гоген не се споменава само като феномен в областта на модерното изкуство. Редица организации за защита на правата на жените обвиняват художника в „педофилия“. Неговите почитатели обаче отвръщат с аргумента, че от тогава до сега местните обичаи в Полинезия толерират ранните женитби. Пикатна подробност е последната къща на Пол Гоген. По негово желание тя носи името „Домът на Оргазма“ (La Maison du Jouir). Впечатление прави, че между туристите, които я посещават, броят на жените е много по-голям от този на мъжете.

Божидар Чеков, Париж

Статията е публикувана в Plovdiv Time

Comments

comments