Всички чужденци ли са навлеци?

Най-известният французин – Наполеон, е син на преселници от Тоскана, венецианецът Казанова спасява Франция от банкрут.

Въпросът става все по-актуален и все по-чувствителен, както за Европа, така и за Северна Америка. Отговорите не са единодушни, защото материята е изключително хлъзгава. Първичният популизъм би довел до драматични последствия. Французите например, без да са шампиони на гостоприемството, не са слагали и не слагат „чужденците“ под общ знаменател.

Различните от тях по произход са допринесли толкова за страната, че всякакво нарицателно предубеждение е просто невъзможно. Най-известният французин е син на преселници от Тоскана. Наполеон Бонапарт започва реално да учи френски на десетгодишна възраст.

Повече от седем милиона туристи се качват годишно на Айфеловата кула. Малцина знаят, че нейният строител е внук на пруски дезертьор. „Аз подарих на Франция най-високата мачта в света за нейното знаме!“ – казва гордо Гюстав Айфел, след приключването на строежа.

Находчивостта на един друг чужденец допринася значително за финансовата стабилност на страната. Неговият принос остава малко известен, защото сексуалните постижения на венецианеца, хвърлят дебела сянка върху многостранно развитата му личност. Джакомо Казанова пристига в Париж през януари 1757 година.

Осъден от Инквизицията за безбожие, авантюризъм и магьосничество в родната му Венеция, Казанова е единственият затворник успял да избяга от оловните килии на затвора в замъка на дожите. От само себе си това постижение означава, че 27-годишният младеж притежава забележителна смелост, изобретателност и сила.

Качества, без които един чужденец рискува да остане незабележим във френската столица. Джакомо Казанова се радва още на изключителна привлекателност и обаяние, които ползва безрезервно. Леглото му е истинско дефиле на жени. Някои от тях са монахини, други – малолетни.

Венецианецът е безскрупулен. Рогоносците наоколо са батальон. Казанова цитира цифрата от 142 жени, минали през чаршафите му, от юношеството до края на живота. По време на престоя му във Франция, страната е управлявана от един от последните Бурбони  – Луи XV. Този Крал е мекушав и без характер. Около него гъмжи от царедворци – използвачи и интриганти. Дните и нощите във Версай са посвещение във всички видове удоволствия.

Лекомислието и разточителство вървят ръка за ръка. Пиршества и оргии са организирани от главната кралска любовница Мадам дьо Помпадур. Тя решава всичко вместо Краля. Тази обстановка на разврат и забавления подхожда отлично на амбициозния венециански авантюрист.

Постепенно той оставя слугините и започва да съблазнява графините с ясна цел – достъп до кралския двор. Упоритостта му бързо се увенчава с успех. Каква е същността на връзката между него и Мадам дьо Помпадур може само да се предполага. Сигурно е, че жената с най-голямо влияние във Версай е очарована от Джакомо Казанова и не само поради физическите му качества. Охолният и безтегловен живот на благородниците струва скъпо на кралството.

Парите не достигат и дълговете растат. Освен разточителството във Версай, Мадам дьо Помпадур е ангажирала няколко грандиозни за времето харчове за сгради. Между тях е Военната академия в центъра на Париж. Строежът е спрян поради липсата на пари.

Допълнителното събиране на данъци е немислимо, защото народът е доведен до просешка тояга. В този труден за монархията момент, на помощ се притичва геният на „емигранта“ от Венеция. Той предлага организирането на „Кралска лотария“, която лично ръководи. Успехът е внушителен и в касите на трезора се вливат свежи пари.

Казанова e всичко друго, но не и филантроп. В договора за лотарията той е предвидил солидна комисионна за авторските си права. Спрямо парите венецианецът показва не само същата лакомия както със жените, но и същото непостоянство. Успехите му го опияняват и той губи редовно всичко припечелено.

Принуден да напусне Франция, Джакамо Казанова остава следи в кралските дворове на Великобритания, Прусия и Русия преди да изчезне във времето. Изобретението му за събиране на безболезнени данъци работи до днес като швейцарски часовник. Във Франция името му е „Държавна лотария“. При всеки тираж чиновниците от Министерството на финансите потриват ръце. Голямата част от тях знаят, че нейният изобретател е чужденецът Джакомо Казанова.

Божидар Чеков, Париж

Статията е публикувана в Plovdiv Time

Comments

comments