Берлин и Париж – фаровете на Европа

През 1989 г. Европа събори Стената на срама, днес вдига Стени на страха от ислямския тероризъм.

Ноември не е и няма да бъде месец като другите. През 1989 година германците събориха „Стената на срама”и свързаха народите от Изток с тези от Запад. Вълната от ехото на победата събори границите на страните от Съветския блок и освободи милиони хора от тоталитаризма.

Песента на Пинк Флойд – „The Wall” („Стената”) се превърна в символ на човешката непримиримост към преградите, които пречат на хората да общуват свободно. Двадесет и седем години по-късно в Париж изниква почти безшумно друга стена. За разлика от берлинската, парижката може да носи името „Стената на страха”.

Тя не е от тухли, а от прозрачна бронирана материя, непромокаема за куршуми. Досега никой не я е възпял. Тя не буди никакъв ентусиазъм. Нейните строители се чувстват неловко. Най-посещаваният паметник в Париж – Айфеловата кула, ще бъде „бинтован”, с прозрачен „бинт”, но бинтован все пак.

Много е вероятно и други исторически и културни забележителности да бъдат оградени по същия начин. Тук–там се чуват протести. Обитателите на квартала и не само те, сравняват бъдещата „клетка” със зоологическа градина. Приятелите на френската столица от цял свят също съжаляват за времето през което са се разхождали свободно под кулата.

Какво се случи между събарянето на стената в Берлин и строежа на стената в Париж? Управляващите произнасят с половин уста думата, кято предизвиква тръпки в съзнанието на всеки нормален човек – „атентатите”. Вместо вълна за свобода, Европа отстъпва пред вълната на нов тоталитаризъм – исляма на омразата.

По улиците на Париж и Берлин броят на фереджета и бурки расте пропорционално на жертвите от атентатите. „Тези които убиват, не са тези които идват!”. Да, но кой и как ще върне лентата назад, в деня когато децата на новодошлите се радикализират? Тълпите, които нахлуват от Азия и Африка, неизбежно се сливат с мюсюлманите дошли преди време. Помещенията за молитва са общи.

Не са всички мюсюлмани камикадзета – да, но семействата, които отглеждат „зверове” с човешки образи, се спотайват. Някои политици произнасят шепнешком: „Вече сме във война”, когато изпращат с ръкопляскане ковчезите на жертвите. Във война с кого и как воюваме? С дигитализация на отпечатъците?

С лицевото разпознаване, или с камерите, заснели поредното взривяване на фанатиците? За да се качим на Айфеловата кула, или да посетим Лувъра, трябва да се разсъбличаме както за качване в самолет. Скоро концертните зали, театрите и дискотеките, всички места за удоволствие и празник ще бъдат екипирани с „гейтове” в името на сигурността.

Вярва ли някой наистина, че цифровизацията и дигитализацията ще ни предпазят и гарантират спокойствието? Честотите, вълните, импулсите и лазерът са бездушни изпълнителни инструменти. Те нито мислят, нито чувстват. Технологията е превантивна стена, не само срещу враговете ни, „де факто” тя ще пречи на общуването между самите нас.

Българите са оцелели 1300 години, като през половината от това време не са имали нито държава, нито училища, нито армия. Какво ги е запазило от претопяване и изчезване? Отговорът е само един – духът! Несломимата вяра в корените, традициите и солидарността със себеподобните. Днес, когато цивилизацията е нападната от ислямския тоталитаризъм, никаква логистика не може да гарантира сигурността и оцеляването, без оръжието на духовноста.

От 27 години съдбата ни е свързана с двете столици на страните основателки на Европейския съюз. Ноемврийското съвпадение между рушене и градене на „стени” не е случайно. То показва, че времената и обстоятелствата се менят със замайваща скорост. „Фаровете” на Берлин и Париж са предвестници на пътя, по който ще вървим за в бъдеще. Най-важното за нас е да останем будни!

Статията е публикувана в  Plovdiv Time

Божидар Чеков, Париж

Comments

comments