Вечният стремеж за красота

Катерина Медичи въвежда изисканите обноски във Франция, парфюмите преживяват разцвет при Луи XIV.

По време на празниците най-оживените магазини са парфюмериите. Няма жена, която би останала безчувствена пред шишенце от позната марка. Мъжете го знаят и не пропускат възможността да спечелят благоразположението на избраничките си. Поднесен за празника, парфюмът лесно се превръща в навик.

Ползването му става необходимост. С удължаване на човешкия живот, падането на границите и чрез средствата за масова информация – парфюмерията и козметиката се радват на най-сигурния икономически възход. Не би било коректно да се изключва фармацевтиката от семейството на продуктите, необходими за човешкото тяло, въпреки, че лекарствата не се поднасят като подаръци.

Здравето и красотата са сиамски близнаци, произлизащи от един и същи извор – билките и цветята. Още от най-древни времена, египтяните, финикийците, римляните и древните гърци са ползвали мехлеми и есенции. Всички паметници и барелефи свидетелстват за култа към тялото.

През II век от новата ера гърците в Александрия откриват дестилацията на цветя. В долината на река Барада в днешна Сирия е открита розата Damascena, донесена по-късно в България от кръстоносци, турци или български търговци. Докато през ранните средни векове, производството на есенции се развива в Близкия Изток, църквата гледа с лошо око на употребата на ароматични течности и мехлеми.

Слуховете за лековитите им свойства или подмладяването, католическите проповедници считат за „дяволско изкушение”. Едва със завръщането на първите кръстоносци от Божи гроб, които носят розова вода в манерките си, новата есенция намира по-широко разпространение.

Латинското ѝ име е „per fumare” (парфюм, получен чрез огън). Още по-красноречиво е името на лавандулата, ползвана за тоалет – „lavare” (миене). Лошата миризма и нечистоплътност са били показатели за болестно състояние. Във Франция есенциите, получени от дестилация на цветя, навлизат в употреба благодарение на Катерина Медичи, съпруга на крал Анри II.

През 1553 година принцесата донася в Париж изтънчеността на Флоренция. Тя налага нов начин на държане на маса. До нейното идване французите са се хранили с пръсти. Ястията са били сервирани в общи блюда, а виното в метални чаши.

Флорентинката въвежда употребата на ножа и вилицата, самостоятелната чиния и стъклената чаша. На ръцете си тя носи дантелени парфюмирани ръкавици. Станала кралица, никой повече не може да се противопостави на благородното въздействие на аромата от цветя, който тя щедро ползва.

Истинският разцвет на парфюмерията и козметиката започва по време на Луи XIV. Около новопостроения замък във Версай гъмжи от животни. Свине, коне и кокошки се провират между каляските и миризмата от естествените им нужди пропива дрехите на царедворците. Употребата на страничен свеж аромат се явява като задължителна необходимост.

Самият крал е оплешивял съвсем млад вследствие на тиф и не се показва без перука. За да не му се възпалява кожата, той ползва пудра и крем. По това време болестите се лекуват с пускане на кръв, а зъболекарите ползват само клещи. Лошият дъх е общо явление. Кралят не прави изключение.

Някои от любовниците му се пъхат в леглото с носни кърпички на носа. Тази деликатна ситуация принуждава Луи XIV да се жабурка с розова вода. В замъка няма тоалетни. Никой не се мие, защото водата се счита за разпространител на чума. (Страшната болест взима общо 25 милиона жертви в Европа, 7 от които са французи.)

Най-засегнати са хората от бедните съсловия. Те нямат достъп до аптеките, които продават спасителната течност, получена от дестилация на цветя и съдържаща алкохол. Още от самото начало парфюмите са лукс, предназначен за определена класа. Растежа на потреблението на парфюми, кремове и пудри, налага структурирането на занаятчийското производство в индустриално.

Повече от пет века са изтекли от времето на Катерина Медичи и Мария Антоанета. Междувременно един италианец, емигрирал в Кьолн, изнамира есенция от ароматични растения, разредена в алкохол. Нарича се „О” – (вода), „де”- (от), „Колонь” – (Кьолн) – Одеколон.

Понеже маслото, получено от цветя, е по малко от 5%, цената на разтвора е по-достъпна от тази на парфюмите и разпространението му достига веднага много голям брой хора. Самият Наполеон Бонапарт при полеви условия на бойното поле е прибягвал всекидневно до фрикция с одеколон.

20 милиарда долара годишен оборот е сума, която изисква уважение. Това е третата по важност френска индустрия, след самолетостроенето и напитките. От парфюмерията и козметиката във Франция се препитават над 45 хиляди служители и инженери. В сравнение с първите две индустрии, тази на „красотата” е най-престижната.

Редки са домовете без шишенце, кутийка или туба с етикета „Made in France”. Милиони са красавиците, ползвали CHANEL, DIOR, GUERLIN, LANCOME и др. Българското розово масло и лавандула участват все по-масово в производството на френската парфюмерия и козметика.

Те доказват специфичността на българския климат и природа. Този факт би могъл да привлече към страната ни още много други индустрии, чиято дейност зависи от качеството на земята и хората които я обработват.

Божидар Чеков, Париж

Статията е публикувана в  Plovdiv Time

Comments

comments