Здравеопазването изпада в клинична смърт

За разлика от нас в Германия и Франция болните не плащат нищо извън осигуровките и получават възможно най-качественото лечение.От каквато и гледна точка да се анализира системата, констатацията е една и съща – българското здравеопазване не прилича на никое друго! Местенето на цифрите от една в друга посока не променя с нищо същността, а само формата. Недоволството расте, медицинските служители напускат, а политиците си мерят мускулите на гърба на болните.

Първото нещо което трябва да се знае е, че няма здравна система, която да не е в дефицит. Във Франция той доближава 6% от БВП, но никой не упреква управляващите, че го запълват с външни заеми. Близка до френската система е немската. Вечните противници от последните войни след сключването на примирие, проявяват една и също загриженост към изстрадалото от боеве население.

След войната икономическият растеж е винаги внушителен. В цяла западна Европа през 19-ти век започва трескава механизация и индустриализация. Стотици хиляди селяни напускат полето и се преселват в градовете. Там те намират работа във фабрики и работилници. Трудови правила и закони – липсват. Работи се от тъмно до тъмно. Злополуките са често явление.

В същото време пострадалите от военните действия тънат в мизерия. Те са болни, бедни и в много случаи разорени. Разбитите семейства и осакатените войници заедно с пролетариата са бомба със закъснител. Пред очите им никнат огромни богатства. Това е периодът на първоначално натрупване на капитала.

В тези изключително напрегнати години немските и френски управляващи проявяват гениална политическа далновидност. Ото фон Бисмарк в Германия и Леон Гамбета във Франция свързват капиталистическата динамика със социалната справедливост. Те задължават работодателите да внасят пари за пенсии и здравеопазване.

Въпреки приликите между двете системи, те се различават по същество. В Германия пенсиите са пропорционални на вноските. Социалните каси се управляват от работодатели и служители. Децентрализацията на провинциите и тяхната автономия са исторически и политически факт.

Ото фон Бисмарк

Във Франция от времето на Наполеон Бонапарт системата е централизирана. Здравеопазването и пенсиите са в една и съща администрация: „Секюрите Социал“ или Социална Сигурност. Болниците са държавни, а клиниките – частни. Никой обаче не гледа на здравните институции като на единици с търговска цел.

Държавата управлява и гарантира дейността на системата. Прави реформи с цел намаляване на дефицита, но не позволява на никоя болница да фалира. От друга страна, всеки професионален сектор или бранш разполага със собствена допълнителна взаимоспомагателна каса. Общо, месечните удръжки са около 22% от заплатата.

Парите се управляват пряко от вносителите. В случай на постъпване в болница, операция или слагане на протези, двойното осигуряване поема между 90 и 95% от разходите. Пациентът не плаща фактически нищо по време на лечението. Базовата всеобща пенсия във Франция е 1221 евра, след 62 годишна възраст и 42 години трудов стаж.

Тези условия подлежат на промяна. Взаимоспомагателните каси увеличават пенсиите и много често ги удвояват. Преводите между болници, клиники и здравната каса са преки и автоматични. За разлика от България, никаква банка не участва нито в събирането, нито в разплащането.

Леон Гамбета

Няма комисионни, няма лихви. В българското здравеопазване банката ОББ – КВС ползва монопол върху вноските. Банката е чужда и нейното седалище се намира в Брюксел. Наличието на този посредник усложнява движението на парите, лишава вносителите от всякаква видимост и оскъпява разплащанията.

Адвокатите на българската здравна система често подчертават, че така било в Америка. Наистина американската система е коренно различна от френско-немската. Тя почива върху капитализацията на индивидуалните спестявания, докато европейската осигурява колективната солидарност между вносителите.

Финансовата криза през 2008 година стопи внезапно голяма част от американските пенсионни фондове и тласна стотици хиляди 65-70 годишни пенсионери към борсата на труда. За щастие в САЩ също има задължително осигуряване, но то гарантира за пенсия едва 37% от заплатата.

Каквото и вълнение да настъпи по финансовите пазари, след някакво изказване на Доналд Тръмп, в съзнанието на германците и французите все повече расте убеждението, че притежават най-добрата здравна система в света.

Божидар Чеков, Париж

Статията е публикувана в  Plovdiv Time

Comments

comments