ГОЛЕМИТЕ ПАМЕТНИЦИ ПАДАТ ВИНАГИ С ТРЯСЪК!

Момичето от Сливен идва в Париж със стипендия през 1965 г. Залюбва се с Филип Солерс – писател на мода по това време, типичен представител на привилигированите сноби от Латинския квартал, умиращи от скука. Благодарение на съпруга си, Юлия прониква в университетските среди, където си измисля някаква непозната до тогава специалност, нещо между психоанализа и философията. Текстовете ѝ са неразбираеми. Някои изследователи се правят, че я разбират, други направо я обвиняват в интелектуално шарлатанство. Доближава се плътно до френската комунистическа партия. Публикува редовно в нейните печатни органи. Може би поради тази близост пропуска окупацията на Чехословакия през 1968 година, заточението на Сахаров в Горки, експулсирането на Солженицин, диктатурата на Ярузелски в Полша, смъртта на Георги Марков, Българската антикомунистическа организация в Париж и други. За сметка на това, заедно с приятелите около Солерс, надяват китайски рубашки с които парадират около Сорбоната. От благодарност Мао Цедун ги посреща в Пекин, развежда и гощава, но повече не дава. След падането на стената през 1989 година Юлия Кръстева спря да проповядва „комунизъм“ и се посвети на хуманизъм, феминизъм и хомосексуализъм. По време на бомбардировките на бивша Югославия, тя подкрепи САЩ и съюзниците им, като набеди православието за възникналия конфликт.
Българските професори и управляващи я посипаха с награди, на които тя никога не се отблагодари на български, а само на френски. Този месец излезе нейното картонче от архивите на ДС. Интересно ще бъде да се прочетат докладите, които е правила. Те едва ли са на френски и нито толкова неразбираеми.

Comments

comments