НОВИНИ ОТ „ЮЖНА“ МАКЕДОНИЯ

За земята за която никой не говори, но от която всичко зависи. Тази територия, позната като Егейска Македония, е най-плодородната от всички други, които България е изгубила, по вина на плиткоумни български политици. Това което се случва там днес, не може да бъде разбрано, без един бърз исторически преглед, предназначен за тези, които се интересуват от „Македонския въпрос“.
Останали извън границите на родината, стотици хиляди българи тръгват към България на вълни. Първата от тях е следствие на най-голямото българско въстание – Илинден 1903г. Техния брой възлиза на 70 хиляди приблизително.
Втората вълна е последица на катастрофалната междусъюжническа война и последвалата Първата световна война 1914-1918г. На „парижката конференция“, с която се приключват военните действия се говори за 500 хиляди бежанци, 80% от които са българи от Егейска Македония и 20% от Вардарска Македония.
Към 1919 година в Атина се появява най-големия гръцки политик – Елефтериос Венизелос. Той е бащата на „Мегали идея“, или възраждането на „елинизма“. Според него всички които са в границите на Гърция са гърци, независимо от майчиния им език и произход. Към българските македонци, които са мнозинство в Егейя, той ги пъди безцеремонно. От него до днес, Гърция не признава никакво малцинство на територията си. Така се слага началото на насилственото погърчване на българските македонци останали там, както и на власи, помаци и албанци. Венизелос открито афишира национализма си, като претендира за възраждане на Византия. Въпреки предупрежденията на Франция и Англия, верни съюзници на Южната ни съседка, той тръгва на война срещу Турция през 1920-1922г., за да възвърне земите на бившата Империя – там където е бил Александър Македонски. За нещастие на Венизелос, начело на турската армия е един млад и гениален офицер – Кемал Ататюрк. Гърците не само са разбити, но турското население си отмъщава жестоко на гърците живеещи между Измир и Анкара. От тогава Атина говори за геноцид, който турците съответно не признават. Има документи, които сочат, че 2 милиона и 500 хиляди са избитите мирни гръцки гръждани. Войната приключва с „Лозанския договор“, на който участниците решават, „понтийските гърци“ от Турция да бъдат изселени в Егейска Македония, на мястото на емигриралите към България – македонски българи. Всички нашенци обаче не са изоставили нивите на дедите си. Те не посрещат с ентусиазъм новодошлите, даже им обръщат гръб. Насилственото погърчване среща съпротива и взима жертви. По планините между Пирин, Вардар и Егейя тръгват чети на комити. Тяхната съпротива обаче е обречена на неуспех, защото те са лошо организирани и не добре въоръжени в сравнение с гръцката армия. В редиците на комитите пламва и един братоубийствен „македонски“ специалитет – борбата за водачество. В резултат на него, те често се самоизбиват, след обвинения за шпионаж в полза на врага.
Стига се до Втората световна война, през която за кратко време „Трите Македонии“ са български. До тогава Скопие е столица на Южна Сърбия. Българите дават името „Върдарска Македония“ на новата българска провинция. Следва нова катастрофа, с нови вълни от бежанци към България. Сталин и Тито се намесват в специфичния „македонски“ конфликт, като афишират привидно съгласие.
България е наказана от „победителите“ със загубата на територии и репарации.


Между 1946г. и 1949г. в Гърция пламва гражданска война. Новосъздадената Демократична Армия на Гърция е подкрепена от Съветския съюз, който усърдно работи за създаване на „Македония“ и македонска нация, с неин измислен за целта език. Откъсването на „Пирин“ е част от проекта. В Демократичната Армия на Гърция се бият рамо до рамо гръцки комунисти, понтийски гърци и български македонци. Съединените щати обаче не остават безразлични към конфликта. Те бързо се намесват с бомбардировачи и танкове. В последствие „комунистическата“ армия е разбита. В Егейска Македония започва терор върху победените без съд и присъда. 13259 български македонци са пратени на заточение на островите Икария и Макронис. От там никой не се връща жив. Между 100 и 200 хиляди гръцки комунисти и български македонци бягат в България. Най-голямата жертва са децата – сираци. 18000 са разпределени из целия Соц.лагер. Около 1000 от тях пристигат в България. Водачите на гръцката комунистическа партия емигрират в Ташкент. Сталин и Тито се обвиняват взаимно в задни мисли. Димитров послужил за „обувалка“ на московския проект, умира внезапно при неясни обстоятелства. В Егейска Македония българският език е не само забранен, той е преследван. Кирилицата – също. Властите правят всичко възможно да скъсат пъпната връзка с България. Тогава „братовчедите“ ни останали там, които властите наричат „славофони“ (гръцка хитрост, според която българите са татари, следователно различни от славяните) измислят най-подходящия начин за оцеляване. Те се самообявяват за „македонци“, тъй като Атина дава името Македония“ на северна Гърция и дори назначава министър, който да отговаря за „Македония и Тракия“.
От 90-те години, примката около шията на „българщината“ леко бе разхлабена. Нашите „братовчеди“, доказали праволинейността си към гръцката държава, оряха нивите си и желаеха децата им да се изучат в Солун или Атина, без да бъдат сочени с пръст заради акцента от диалекта. В замяна на гръцките власти, позволиха на десетки села в Егейска Македония да организират „панагири“ и празнуват „Свети Илия“ с хора, които дори в България не се друсат.
Гръцкото предпочитание към „македонското“ вместо към „българското“, се превърна в камък, който гърците хвърлиха по собствените си глави! Притиснати от демографското албанско руло, „скопските политичари“ инвестират в кражбите на историята от създаването на „републиката“ до днес. Те счетоха, че „виновна“ България ще продължава да мълчи и историческото присвояване на гръцката история е първостепенно. За целта, от десетки години „скопските интеректуалци“ измислиха кръвна връзка между Цар Самуил и Александър Македонски. Като потвърждение построиха гора от гипсови мекедонски полководци и „Триумфални Арки“. В Северна Гърция те пуснаха „осите“ на македонизма, чрез партията-движение „Вино Жито“. Всичко вървеше горе-долу спокойно, докато името на наричаната от всички „Върдарска Македония“, някой прекръсти на „Северна“. Дали този „кръстник“ е взел 5,6 или повече хиляди долари, не се знае точно. Вероятно ще трябва да ги върне някой ден, защото номера няма да мине. По какви причини? Ако някой има право да претендира за наследството на Александър Македонски, това са понтийските гърци, насилствено преселени от Азия, там където е била реално неговата Империя. При положение, че евро-натовската тенденция продължи, „автентичните македонци“ неизбежно ще тръгнат от Флорина към Битола за се бият с „античките македонци“ от „републиката“. Каква е позицията на българските потомци в Егейска Македония? Те са изумени от случващото се. Тяхното желание да живеят и работят на спокойствие не се е променило. Посрещали са винаги с насмешка претенциите на „античките македонци“. В случващото се около тях, най-учудваща е промяната на гърците към диалекта завещан от бабите им. Те не вярват на ушите си, като чуват днес, че диалекта, който са запазили е български, а не македонски!
Бойко Борисов от Банкя, едва ли си дава сметка за фитила, който запали. Алексис Ципрас и Зоран Заев обаче биха могли да напишат заедно горните редове, дори по-добре, защото корените им са от две съседни села в Егейска Македония. Те не взеха под внимание нито чувствителноста на лъганите , нито разобличиха лъжците. И тримата пренебрегнаха историческия заряд на проблема. Поради това тройката Борисов – Заев – Ципрас, много напомня зловещия покер, който изиграха навремето Сталин – Тито – Димитров.
Бих се обзаложил, че табели от Солун за Битола с името „Северна Македония“ никога няма да има.
Докато Брюксел, Вашингтон или Анкара не се вслушат в мнението на „отоктоните“ (туземците на гръцки) посоката ще бъде обозначена само със SKOPJA!

Comments

comments