ХУБАВОТО ВРЕМЕ НОСИ ИЗНЕНАДИ


Лятото е период на изкушенията. Хубавото време предлазполага хората да са по-усмихнати, по-малко стресирани и съответно предразположени за непредвидени срещи. Мъжете и жените са леко облечени. Първите са малко „неглиже“, докато вторите, от четиридесетака нагоре, внимават какво слагат. Не че на по-младите не им пука. Те просто няма какво да крият. Къси рокли, прозрачни блузки, голи гърбове, педикюр или без – живота е пред тях. По-възрастните обаче знаят какво да показват и какво – не. Летните горещини са тест за зрелите жени, независимо дали имат карти за фитнес или за салон за красота. Те четат внимателно погледите на мъжете. В това кръстосване на естественото с еротичното, на добрия вкус с предизвикателството, границата е невидима.
В един топъл летен ден, телефонен звън ме застави да спра колата и да изслушам радостта на моята секретарка. Тя ми съобщаваше възбудено, че сме получили поръчка за 140 тона гланцова хартия. В пари това количество представляваше кокетната сума от 200 000 евра, без ДДС. Страхотна изненада, в сравнение с обичайните поръчки, които рядко надхвърляха 20 тона и то след базкрайни пазарлъци относно цената и сроковете за плащане. Поръчката идваше от рекламната агенция „Юнг“, която бях посетил за първи път преди месец. Купувачката, явно не много опитна, повика директорката на агенцията. Строга на пръв поглед жена, дойде веднага. Тя беше на около 45. Погледна набързо мострите, които носех, записа цената на килограм хартия и ме изпрати до вратата, без никакъв конкретен въпрос.
След като научих добрата вест, звъннах на директорката на агенцията и я поканих на обяд. Тя прие с подчертано удоволствие. Срещнахме се терасата на ресторант в Булонския лес, близо до Роланд Гарос. Разговорът започна с баналности свързани с хубавото време, семейните ни ангажименти, децата на училищна възраст и нито дума за хартията. Не се бях загледал в нея докато не седна срещу мен. Тогава погледът ми плъзна в дълбокото й деколте от което напираха гърди кръгли като гръцки портокали. По време на целия обяд, не спрях да полагам усилия да не се заплесвам по щедрата гледка. От друга страна, не исках тя да изтълкува погрешно привидното ми безразличие.
- Роклята Ви е чудесна! Отива Ви като ръкавица и е точно за това хубаво време – направих крачка към директорката аз. Тя се усмихна непринудено и докато довършваше сладоледа с вишни, попита внезапно:
- Вие изневерявате ли на жена си?
Това беше първия нок-даун в който изпадах от години. В подобни ситуации, най-важно е самообладанието и измъкването от ъгъла на ринга.
- Изневярата е нещо много относително – започнах с печелене на време. Зависи какви са обстоятелствата, причините и евентуално целите. Освен това хората са различни и не бива да се обобщава…
Изглежда бях прекалил с относителността на обстоятелствата, защото моята гостенка ми нанесе втори нок-даун:
- Аз изневерявам! – отсече откровено тя и зачака реакцията ми.
От този момент аз заех позата на човек с огромен опит, врял и кипял в подобни ситуации. Реално, единствената ми грижа беше доставката на седемте камиона хартия по 20т всеки и фактурата от 200 000 евра. Длъжен бях да издържа успешно изпита, на който бях подложен, в името на 1000-та работници, чиято прехрана зависеше от поръчките. Отговорите ми обаче звучаха кухо. Жената явно бързаше да приключи обяда, защото времето напредваше.
- Всеки път когато изневерявам, аз споделям всичко със съпруга ми. Тава е основен принцип между нас. Разказваме си кой какво е правил, с кой, къде и как. Във взаимното доверие се крие успеха на нашата семейна връзка!
С пресилена усмивка платих сметката и целунах ръката на първата и единствена жена, която ме нокаутира. Хартията бе доставена навреме. Печата мина без проблем. Аз лично присъствах на тиража. Фактурата от 200 000 евра с 20% ДДС бе платена по график. Втора поръчка не получих.

Париж, август 2018г

Божидар Чеков

Comments

comments