НИКЪДЕ НЯМА ЕГН!

Повдигам този въпрос, защото никой нищо не казва. Всеобщото мълчание до 1989г. е обяснимо, но днес то става нетърпимо.
Замислих се върху българската народопсихология благодарение на Марко Семов. Не се бях връщал в България повече от 22 години. Може би поради това, един журналист от радио Хоризонт – Емил Измирлиев, ме покани на дискусия с видния академик. Когато Семов свърши изложението си относно страха на българина от висшестоящият и тенденцията му да се нагажда, аз отговорих, че изобщо не се разпознавам в описанията му. Цитирах два три факта от личната ми биография, с които убедих моят събеседник, че не всички българи са като тези описани от него. Срещата ни приключи в една бира-скара, на чаша водка.
От тогава мина доста време, но за жалост констатациите на Марко Семов се оказаха верни. Аз обаче не се задоволих само с констатация, а се разрових и намерих една от най-важните причини за липсата на самочувствие у съвременният български гражданин. Това е измисленият по време на тоталитарната система ЕДИНЕН ГРАЖДАНСКИ НОМЕР! Там където не е имало „Тоталитарна система“ подобен номер НЯМА! И мълчанието особено на българите живеещи в Западна Европа по този въпрос, потвърждава критиките на академика за липсата на гражданско съзнание, на самочувствие и съпротива от страна на обществото ни като цяло. Този направо „каторжнически“ номер е последната унизителна примка, завещана от еднопартийната система, която спъва свободната инициатива на българите.
Най-порочното приложение на ЕГН-тата е безспорно това което се разиграва в порочната избирателна система. Изискването на 3-5 хиляди подписа се превръща в непреодолима стена за всеки нов кандидат или формация за участие в политическата система. Във Франция се изискват 500 подписа на „Големи избиратели“ само за кандидат президентите. За депутати и кметове подписи не се изискват.
В България, почти никой не си дава доброволно ЕГН-то?! Хората са наплашени от неговото предполагаемо използване за користни цели. Как обаче съществуващите партии, представят пред ЦИК, за един изключително къс срок – десетки хиляди, понякога и стотици хиляди подписи съдържащи въпросното ЕГН? Има два начина. Първият е резултат на възродената феодална система. Общините свързани с дадена партия и съответно приятелските и роднински фирми около тях, възлагат на шефовете на отделите „личен състав“ да „попълнят“ необходимите бордера. Чиновниците, служителите и работниците дори не се подписват саморъчно. Те са безгласни букви. Събирането на техните лични данни се извършва автоматично в отдел „личен състав“. Никой обаче не смее „гък“ да каже, защото „трябва да се яде“. Вторият начин за събиране на подписи и ЕГН-та е закупването им. В предизборния период, десетки фирми сноват из провинцията и купуват подписи, които след това предлагат на „пазара“.
Окончателните цифри на българските избиратели от край време са неясни, както никъде другаде в Европа! Тези на ГРАО не съвпадат нито с тези на ЦИК, нито на тези от МВР! Всичко това разбира се не е случайно. Административната бъркотия крепи статуквото.
Как се живее без ЕГН? Много просто – както другите държави с доказана безспорна демокрация.
Базата за самоличност днес са биометричните данни на гражданите. Двама еднакви човека – няма. Българското МВР разполага с тези данни. Ако те се въведат като принцип за разпознаване на идентичността на гражданите, вместо Единния Граждански Номер, ще се сложи край на бумащината, страха и изборната търговия.

Comments

comments