БЪЛГАРИНЪТ ОТ ЧУЖБИНА

За разлика от други народи, българите не са пътешественици. Те не са откривали острови, нито са печелили Нобелови награди. След влизането на България е Европейския съюз потокът към чужбина се отприщи като скъсан бент. Обществото се оказа неподготвено и изненадано от внезапната емиграция на способни млади и не до там млади хора. Между заминалите и останалите изникна смесено чувство на болезнена завист, дори неприязън, непознати при другите народи, свикнали с разнопосочно движение на собственото им население. В съседна Гърция например, пребиваването в чужбина, по каквито и причини да е то, не заплашва родовата връзка между емигриращите и оставащите. Прието е за нормално, че големите пари не се печелят в Гърция, а вън от нея. Милиардерите Филип Ниаркос, Спиро Лацис и Аристотелис Мистакидис са гордост за подражание. Освен гръцки паспорти, те със сигурност притежават и други. Различните документи за самоличност улесняват преминаването през границите и работата на способните и динамичните. Андреас Папандреу и синът му Георги Папандреу освен гръцки, притежаваха американски и френски паспорти. Нито един гръцки глас не се противопостави на последователния избор на двамата политици за президенти на южната ни съседка.
България не разполага за сега с милиардери в чужбина, но има способни и талантливи представители във всички области на икономическия и обществен живот на Запад. В повечето случаи те имат семейства. Създали са деца. Няма българин в чужбина, който да не милее за родината си. Всеки един от тях мисли за връщане обратно. Законодателите от София обаче не предприемат нищо за привличането им. Обратната връзка изобщо не е в полезрението им. Административните пречки, завещани от миналото, спъват и отблъскват. Местоживеене, месторождение или уседналост са понятия не отговарящи на съвременната световна миграционна динамика. Въпреки това има такива, които успяват да „пробият“. Това са най-способните, талантливите и въоръжените с характер българи. Един от тях е Стефан Добрев. Архитект по професия, учил и работил в Бразилия, САЩ и Франция, той се завърна в България. Реализираните от него сгради са паметници на естетиката. Светлината в тях е основната суровина. За разлика от много други, те не пречат на изгледа, защото се сливат с околната среда. Хармонията е впечатляваща. Стефан Добрев е многострано развита личност. Работохолик в истинския смисъл на думата. Освен архитект, той е издател, писател и глава на семейство. Исключително чувствителен към „Македонския въпрос“ Стефан Добрев публикува поредица от книги, на западни автори, доказващи връзката между българи и македонци. Работния му ден при всички положения надхвърля 16 часа. Полиглот Стефан свири на китара и общува с хора от цял свят.
Не всички българи в чужбина могат да се сравняват с него. Всички обаче могат да вземат поука. Тези от чужбина, както и тези от България.

13 Ноември 2018
Божидар Чеков

Comments

comments