БЪЛГАРИЯ Е В ЗАЧАТЪКА НА ЕВРОПЕЙСКАТА ИДЕЯ

Когато през 1485 година Леонардо да Винчи илюстрира първия самолет, неговите съвременници едва ли са го взели на сериозно. През август 1876 година, един друг далновидец, много по-близък до нас, държи пламенна реч пред френския парламент. Седемдесет и четири годишният Виктор Юго призовава западноевропейската цивилизация да приобщи малките балкански народи в едни общи европейски съединени щати. Авторът на „Клетниците“ е покъртен от зверствата извършени от отоманските окупатори в потушаване на Априлското въстание. Според него, единственото спасение за малките и слабите е приобщаването им към богатите и силните, защото ценностните ни системи не се различават. Тази негова реч, недотам разбрана навремето, дава резултат едва един век по-късно.

Малко са хората, които знаят, че кръвта на българите пролята по време на Баташкото клане, е тази която води най-значимият френски общественик и писател до заключението, че само обединена Европа може да ни спаси.

Неговата реч е публикувана под заглавието „За Сърбия“. Виктор Юго бърка България със западната ни съседка. Той не знае, че последния турски войник е напуснал Сърбия още през 1867 г. Той не може да бъде упрекван за тази грешка защото по това време няма нито телеграф, нито телефон. Юго дори не разполага с пишеща машина. Освен това България не съществува на картата на Европа. Писателят току- що се е завърнал в родината си след деветнадесетгодишно заточение на остров Гернозе. Балканите са някъде далече, населени с християни, попаднали в лапите на Отоманската империя. Не може да става дума и за Гърция, защото тя е освободена през 1832 година. Юго явно е информиран от очевидци. Описанията му отговарят на действителността. „В сегашния час, съвсем близко до нас – пише той – пред очите ни се убива, опожарява, краде. Режат се гърлата на майки и бащи, отвличат се деца, за да бъдат продавани, тези които са прекалено малки, се посичат със саби на две. Градът Балак от 9000 жители е намалял на 1300.“ Виктор Юго пише Балак вмесото Батак. За него са по-важни безчинствата, които се вършат в окупираните от Отоманите християнски земи, повече от прецизността за точното място на което се вършат. Френският будител описва клането, пожарите и изнасилванията на поробеното население, обвинявайки европейските правителства в лицемерно затваряне на очи в името на държавните интереси. „Убийството на един човек е престъпление – пише той – а изтребването на един народ, дипломатите наричат „въпрос“. ( Много са примерите: гръцки, сръбски, арменски, български… ) Правителствата в Европа трябва да знаят, че там се кормят бременни жени, че площадите са побелели от скелети на изнасилени момичета, че кучета глождят черепите им…“ Просветеният общественик не се задоволява само със защита на жертвите. Той е солидарен с тяхната борба. „Защо този народ е въстанал? Защо човешкото стадо не се е оставило да бъде газено като овце?“ – пита Юго и отговаря. Защото народът е цивилизован, а неговите господари са варвари! Писателят-политик се обръща към цялата общественост: „Кога ще свърши мъченичеството на тази малка героична нация?“ Той е категоричен – няма друго спасение освен създаване на Съединените щати на Европа! „Обединените народи да вземат мястото на разединените правителства. Диващината е толкова ужасна, че тя се превръща в стимул за защита на цивилизацията. Чрез действията си Ахмед паша стана баща на прогреса. Ужасите в Сърбия (България) показват, че само една обща европейска националност и едно общо правителство могат да пазят мира, братските отношения и демокрацията. По принцип постиженията на гениите са доказателство. Всяко правило обаче има изключение. В настоящия случай, безчинствата ни действат убедително.

С всеки свой ред, Виктор Юго защитава обединението на европейските народи, за да бъдат спасени по-малките от деспотизма на Империите. Неговият идеал е „Република Европа“ или „Федерация на континента“. Както Леонардо да Винчи, Юго не е бил разбран от неговите съвременници писатели и депутати. Френският елит го е обвинявал в утопизъм. Съвсем друга е позицията на редовите французи. Те са тези, които превръщат погребението на Виктор Юго в многомилионна манифестация, която изпраща тленните останки на общественика до Пантеона. „Да махнем политическите въпроси и да ги заменим с човешките!“ – завеща на бъдещите европейци, най-смелият защитник на истината за Баташкото клане.

Париж ноември 2018г.
Божидар Чеков

Comments

comments