ДИВАЦИТЕ ОТ ЕЛИСЕЙСКИТЕ ПОЛЕТА

Кадрите от боевете в центъра на Париж бяха показвани многократно по цял свят. Хората с право си зададоха въпроси. Това ли е истинската Франция? Как е възможно всичко това? Кои са тези французи, които рушат и плячкосват? Лошата полицейска организация, неправилното разпределение на силите на реда, са въпроси засягащи некадърността на министъра на вътрешните работи. Те не обясняват всичко. Един факт обаче остава незабелязан от телевизионните камери и съответно от коментаторите. В разгара на боя около Триумфалната арка, стотина „Жълти жилетки“, на колене или изправени заобиколиха гроба на Незнайния войн и пеейки Марсилезата, предпазиха с телата си „Вечния огън“ от вандалите. Това са истинските „Жълти жилетки“, които се борят за достойнството си. Другите, които използваха суматохата за да палят и крадат са диваците от предградията, чиито родители са дошли преди години от Африка. Във Франция няма „бял“ боклукчия. Няма французойка – метачка. Ако някъде все още има жени сервитьорки, те са обезателно чужденки. В кухните на ресторантите, белокожите са рядкост. Всички тези работливи хора, дошли от „някъде“ заслужават уважение, защото вършат работа, която французите отказват. Проблемът обаче са децата им. Те не желаят да живеят като родителите си. За тях родителския пример е лош. Доминиращата позиция на французите кореняци ги дразни. Съзнавайки, че са различни по произход и ще останат завинаги, най-вече поради религиозната си принадлежност, те се озлобяват и сплотяват. Не работят, спят до обяд, живеят от социални помощи и търговия с наркотици. Кварталите в които живеят – пустеят, защото аптеки, бистра, дори и хлебарници спускат кепенците, отвратени от няколко поредни обири. При всяка манифестация в центъра на Париж, те се смесват с протестиращите и със залеза на слънцето започват да чупят, палят и плячкосват. Полицията хваща редовно такива „изпуснати младежи“, но поради липсата на място в затворите, в повечето случаи, те са пуснати на свобода.

6 Декември 2018
Божидар Чеков

Comments

comments