ПИСМО ДО БЪЛГАРСКИТЕ ЖЪЛТИ ЖИЛЕТКИ

Няма ги, но някой ден може да се появът. Като му дойде времето. Във Франция първото желание на „Жълтите жилетки“ е преразпределението на парите в държавата. В България, като страна по-бедна от Франция, този въпрос също би трябвало да дойде на дневен ред.
Преди години поканих съветникът на Ширак, Саркози и Оланд по конституционните въпроси, в София. Когато от френското посолство разбраха за присъствието на човекът с пост равен на министър, веднага се доближиха до нас с предложение за кола, шофьор и преводач. Моят гост вежливо отклони тяхната покана и ми довери:
„Тези хора не служат за нищо! В ОБЕДИНЕНА ЕВРОПА НЯМА НУЖДА ОТ ПОСОЛСТВА. Един консул е достатъчен.“ Не мога да забравя тези негови думи. Още повече, че присъствах веднъж на прием по случай националния празник на Франция. Толкова префърцунени дами, облечени с лош вкус и господа с костюми миришещи на нафталин не бях виждал. Тогава реших повече да не си губя времето в салони натъпкани с ненужни хора, които стърчат с чаши в ръка, като препарирани пауни.
Тези дни видях пресконференцията на президента Радев пред „дипломатическия корпус“. Същата блъсканица от хора, от които нищо не зависи.
В края на миналата година, френският посланик награди любимеца на българските карикатуристи – о.з. президента Плевненлиев. Това ли е френската дипломация наистина? Категорично не! Инициативата е рожба на група съветници намерили повод да покажат дейност. Самият посланик е един пенсионер, който министерството на външните работи прати в България, поради липса на кандидати. Времето в София за французите от улица Оборище минава отегчително и вероятно в касата на дипломатическата мисия е имало някакъв паричен остатък. Освен да раздават някой медал, от време на време, тези хора не правят нищо! Българските им колеги в Париж, с изключение на консула, също блестят със своята прозрачност и незабележителност.
Ако някой ден Сметната палата обяви разходите на българските посолства за персонал и банкети, дебатите в парламента ще станат много по-динамични от тези в момента. Със спестените от дипломатическо разточителство пари, може би лекари и медицински сестри да бъдат малко по-добре платени. Кой знае?
Приключвам тези редове с пожелание за успех на бъдещите български „Жълти жилетки“!
P.S. Между нашите и френските дипломати има една съществена разлика. Докато френските на края на мандата им се прибират в родината си, повечето от българските остават в Париж.
Божидар Чеков

Comments

comments