АВТОГОЛА С МАКЕДОНИЯ

Пиша и чета. Публикувам впечатления и документи. Всеки диалог е труден, защото повечето от участниците са категорични: „Няма македонци! Дедите им са българи!“
Личните нападки не са рядко явление. Въпреки това продължавам защото вярвам, че има нещо много ценно между българи и македонци, което не е загаснало окончателно. Една от групите се казва „Македония е българска“. Това ми завещаха моите деди, но от тогава много вода е изтекла под мостовете на Струма. Понякога реката е била опръскана с кръв. В името на истината, Македония няма да бъде българска, както Елзас няма да бъде немски. В Елзас обаче никой не забранява езика на Гьоте, докато в Скопие няма български вестници. (до скоро нямаше) Езикът е като ръкостискането. Той сближава и води към истината тези, които я търсят. Истината обаче не винаги е цветуща. Тя е като сайтовете за запознанства. Застанали един срещу друг, кандидатите понякога са като опарени от реалността. Пиша тези думи, защото в отношенията си с Македония, България си е вкарала известен брой автоголове, които пречат и до днес.
Ще започна с първия автогол. В договора сключен в Преспа, България бе изключена, въпреки, че в с.Преспа, все още се говори български. На няколко стотин метра от гроба на Цар Самуил! Защо? Защото българите формално, нямат нищо общо с Македония. Докато гърците си имат Егейска Македония, македонска бира и вино, аерогара Македония, а по брега на Вардар е „републиката“, българите са изтрили от картите и учебниците „Пиринска Македония“! Ансамбълът се казва „Пирин“, пивото е „пиринско“, дори и футболния отбор на Благоевград се казва „Пирин“. Зад прилагателното „пиринско“, което се употребява вместо „македонско“ прозира гузност, абсолютно неуместна в една обединена Европа – без граници. Това е първия болезнен автогол в българската врата, по отношение на „македонския въпрос“.

Божидар Чеков Париж,
21 април 2019 г.

Comments

comments