WHERE ARE YOU FROM?

Като студент една от мечтите ми беше да посетя Америка. Благодарение на различните облекчения в разходите за пътуване, успях да включа и Канада в маршрута. Тази част на света не се отличава със Средиземноморското безгрижие и непринудено общуване между хората. Ако не всеки, то баща му или дядо му е дошъл от някъде. При запознанство първият въпрос е „от къде си?“, а не какъв си. В зависимост от отговора, събеседникът преценява дали си работлив, претенциозен или въздухар. Поради този, невидим етнически и социален, филтър всеки емигрант търси подобни на себе си хора. Така се образуват компактни общности от поляци, евреи, мексиканци или афро-американци. Още първия ден като пристигнах в Торонто, разбрах, че българите при които отседнах, избягват общуване с други сънародници. Причините са винаги едни и същи. Взети и невърнати пари, икономическа и политическа емиграция и т.н. Научих обаче, че македонците са добре организирани и се събират редовно в собствена църква. С нескрито любопитство посетих тяхната общност една неделя сутрин. Повечето от тях след службата оставаха да обядват заедно и просто да си поприказват. Македонците от Торонто говореха развален, но разбираем български. Аз в България бях израснал в среда на македонски бежанци и за мен нямаше съмнение, че всички ние сме българи. Без много да му мисля се включих в разговора. Казах, че съм студент и съм тръгнал да обикалям Америка. По-късно разбрах, че по принцип емигрантите не обичат „посетители“ или хора които се връщат обратно в Европа. Между тях може би имаше студенти, но разговорите им бяха съвсем конкретни: за лихви, за нова доходна работа или за хокей. Дали заради „туристическия“ ми вид или разликата в диалекта, разговора не вървеше по вода. Той направо замря, когато на въпроса: Where are you from? – отговорих България. Моите събеседници си тръгнаха дори без да се сбогуват с мен. Нещо явно се беше случило между времето през което дядо ми беше дошъл в България на кон и днес. Какво точно трябваше да разбера. Този въпрос се настани окончателно в моето съзнание още същата вечер. Бях поканен на купон в студентския град. Когато отговорих на питането на канадските студенти: Where are you from? – France, не спах цяла нощ. Момчетата ме черпеха с бира, а момичетата ме дърпаха за ръка да танцуваме. Всички искаха да им говоря за Париж, за латинския квартал, за Айфеловата кула. Спомена от двете срещи не успях да изтрия никога.

P.S.До посещението ми в Канада, аз не знаех, че в Северна Гърция е имало гражданска война. Никой не ми беше казал за безчинствата на титовата полиция във Вардарска Македония. Години по-късно научих за „преброяването“ в Пиринския край. У дома се тананикаха македонски песни. Скриновете пръщяха от македонски носии, а на стената висеше портрета на Гоце Делчев.

Божидар Чеков
25 април 2019г.
Париж

Comments

comments