БЪЛГАРО-ФРЕНСКИ ТРАФАЛГАР


Изборите приключиха така, че ако някой каже на висок глас, че е победил, трябва първо да се огледа около себе си.
В България безспорно победиха туристите. Те предпочетоха уюта на родните си места, планините и горите, вместо да зачеркват и сгъват дебелата жилава хартия. Конкретно, нищо не се променя. Статуквото расте, но не старее. В чужбина обаче не е същото. Там пластовете така се разместиха, че българските депутати осиротяха. В Страсбург не остана приятелска група, в която да се гушнат. Десницата на чичко Дол изгуби мнозинството с гръм. Оказа се, че прилива на верния му ГЕРБ не спасява положението. В ляво, групата в която Станишев си кротуваше с години, се стопи. Консерваторите, с които се снимаше Джамбазки, без английския отбор – престават да съществуват. Пред брюкселският македонец остават цели пет години, да учи езици и да си намери невеста. От българската делегация единствен Марешки се качва на влака. Всички други ще седят на перона, кой с плетиво, кой с кръстословици. Иначе в страната нищо не се променя. В сутрешните блокове Бойко Борисов ще продължава да побеждава въображаеми противници, които още не са се родили. А Краси – „Три тераси“ ще пълнее далеч от погледа на прокурора.
Във Франция, Жълтите жилетки, натриха носа на високомерния Макрон. Те пуснаха бюлетините си за льо Пен и крайната десница спечели с една точка, но спечели. А сега накъде? Скептицизма и национализма са първи на върха на континента. Каква е програмата им? Европа на нациите? Какво означава това? Всеки за себе си? Моето си е мое, чуждото – общо? Салвини и льо Пен правят група. Тя на хартия е най-голямата плюс още някой поляк, грък или балтиец. Първа точка на бъдещия дневен ред – емиграцията. Започва се с тези, с които гъмжи Италия. Салвини иска да се отърве от тях, но Марин льо Пен няма да приеме нито един на френска територия. Неизбежният сблъсък между различните „национални“ интереси, може би ще върне Еманюел Макрон в играта. Вероятно точно това чака той и се прави, че резултата от изборите минава през едното му ухо и излиза през другото. „Белият кон“ е в обора на Елизейския дворец. Има само една опасност. Ако много изчаква, конят може да пожълтее.

Божидар Чеков
27 Май 2019г.
Париж

Comments

comments