Жътвата на популизма

Който каквото сее – това жъне!
Българските депутати в Брюксел получиха поредния шамар по „Пакета мобилност“, който сега представят като победа в полза на „компромиса“. Първоначалната войнственост, която позволи на повечето от тях да бъдат избрани и преизбрани, омекна като спукана гума. Вече няма следа от обединение срещу заплахата на „националните ни интереси“. Както често се случва на външнополитическия фронт, като стане „напечено“, всеки български представител започва да мисли преди всичко за собствените си интереси. Вътрешнополитическото значение на крясъците им избледня и дойде време да се кажат някои истини, които бяха скрити от българското общество.
Така наречената борба срещу „Пакета Макрон“, е измислица на българските евродепутати. Френският президент не е авторът на идеята за въвеждане на правила в транспорта на стария континент, по простата причина, че когато за този проблем се заговори през 2013 година, той изобщо не беше политик. Въпросът, който засяга „мобилността“ на работниците от Източна Европа е сложен, поради това трябва да бъде разгледан на части за да бъде добре разбран. Що се отнася до превозвачите например, проблемът на работодателите и на шофьорите далеч не е общ. Между собствениците на камиони има такива, които притежават по два камиона, но има и собственици на по 200! Вярно е, че Еманюел Макрон се намеси в дебата като каза: „На равен труд – равно заплащане!“ И не са шофьорите, които са осигурени на минимална заплата от 560 лв, които протестират срещу изказването на френския президент. Те отлично знаят, че западните им колеги получават 10-15 пъти повече за същия труд. Не е тайна, че има вече наши шофьори, както има и наши заварчици, които работят за западни фирми и получават западни заплати. Именно тук боде на очи популизма на българските евродепутати. Те които получават заплати равни на френските и немските си колеги, освен това освободени от данъци, „се борят“ фактически срещу коректното заплащане на труда на шофьорите?! Техните пенсии ще бъдат френски, а на шофьорите – български. Защо? Превозите, които българските камиони извършват, не са в България, а на Запад. Там е пазарът за превоз на стоки. Средно по 10 месеца годишно, нашите момчета трябва да спят в кабините и пикаят по гумите, докато западните им колеги почиват в хотели, за сметка на работодателите?! Факт който е публична тайна. В същото време някои превозвачи печелят от разликите в заплащането баснословни суми. Техните паркинги пращят от Ламбургини и Поршета. 17% от БВП на България бил заплашен? Е, ако дъмпинга в разликата на заплащането продължава, този бизнес ще расте и може да достигне 20, 25%?! Една трета от българите, превозвачи ли ще стават? Това не е нормална тенденция. Два крака в една обувка не се слагат. Както не е нормално развитието на засетите земеделски площи само със зърнени храни. Тази еднопосочна политика, в една или друга област, показват за жалост липсата на политика въобще. Друга демагогия е аргумента за свободата на пазарната икономика. Западните стоки били заляли българския пазар, „а на нас се пречи да работим там“. Говори се на „ангро“, без факти. Ето ви няколко. С какво Франция заля България? Със стоки, хора или инвестиции? Френските граждани, които работят в България не само, че получават заплати равни на колегите си във Франция, но дори ползват данъчни облекчения, които правят доходите им по-високи от сънародниците работещи в тяхната родина. Относно цените на стоките. Френските коли, парфюми и вина не са по-евтини в България в сравнение с цените на френския пазар! Обратното говорене на политици и журналисти достига върхове на темата „заплаха от фалити“. А пропо, колко български фирми фалираха следствие на френската конкуренция? Нито една! Във Франция, както в Германия, камионите не се раздават безплатно. Там също се взимат кредити, които трябва да се връщат. Там също има семейства, чиито поминък е транспорта. А фалитите, следствие на българската конкуренция са редовно явление от доста години. Поради това, въпросът за „мобилността“ стигна до европейската комисия.
И няколко думи за манифестациите на превозвачите и депутатите в Брюксел. Кой печели от този чисто вътрешнополитически спектакъл, на евтин популизъм? Мислите, че няма резултат? Има, но той е обратен на това което българските медии разпространяват. От шума, който се вдигна, западните синдикати се сплотиха срещу нелоаялната конкуренция на източните си колеги. Поради това гайдите, хората и Добри Чинтулов на площада в Брюксел нанесоха щети на образа на България. Да сте чували случайно за гръцки демонстрации, сиртаки и бозуки пред европарламента?! А, не сте? Няма и да чуете. На Гърция бяха опростени повече от 300 милиарда евра и още им се помага, защото имат политици. Популизма и демагогията оставят за другите. Те не носят печалби, а само загуби.

Божидар Чеков,
Париж Франция

Comments

comments