С Пешо и „Лисо“ на Панчарево

Към Петър Станков изпитвах такава привързаност и възхищение, че ако ми кажеше „тръгваме за Луната“, аз щях да тръгна. Гледал бях от ъгъла на ринга десетки негови мачове и за мен той си остава най-добрият български боксьор. За съжаление в България „най-добрите“ не са най-обичаните. Бюрократите от федерацията, повечето от които нямаха нищо общо със спорта, а още по-малко с бокса, никога не му позволиха да предаде на следващите поколения майсторството на фехтовка с юмруци.
Когато той пое тренировките на нашия отбор, аз не пропусках повече нито една тренировка. Обикновено всяка неделя сутрин, Бате Пешо ни събираше да тичаме по десетина километра в полите на Витоша. Така че, когато ми се обади, че отиваме на Панчарево, вместо на Витоша, за мен беше същото. За разлика от друг път обаче, той дойде с Москвича си да ме вземе. За моя изненада в колата трябваше да се сместим малко, защото заедно с мен и „Лисо“, Пешо беше „свалил“ и две мадами от „Руски паметник“. Те бяха по-големи от мен и явно „отворени момичета“. Пешо беше във форма. Разказваше виц след виц, на някои от които се смееше само той. Така го помня и до днес. Винаги весел, винаги шегаджия, Петър Станков гълташе живота с пълни гърди, както правеше в почивката между рундовете. От него лъхаше заразителна увереност и позитивизъм.
Присъствието на по-възрастните и явно опитни „мадами“ ме притесняваше и не ми даваше да се отпусна. „Лисо“ също си траеше. Той беше изключително надарен физически. Лявото му кроше можеше да изпрати дори Емил Грифит на пода, ако уцелеше брадата. Но „Лисо“ никога не уцели ничия брада, защото на ринга губеше всичките си качества. Това е често явление в бокса. 
Някои момчета, на вид в боксовата зала по време на тренировка, са родени шампиони, но под прожекторите и публиката краката им омекват. 
И така нашата група отиде до Панчарево и се върна вечерта. Пешо не спря да се майтапи, а аз и „Лисо“ се напъвахме за да става весело. 
Петър Станков напусна този свят преди да съм се завърнал в България. За „Лисо“ чух, че кара такси. Ако някой го познава, поздравете го от мен и му кажете, че с радост ще го видя.
Божидар Чеков,
Париж Франция

Comments

comments