Кръвната връзка

Запознах се с една българка от Германия. Тя живее в Берлин. Женена е за адвокат и има от него трима сина. Въпреки семейната натовареност, жената следва задочно право.

– Аз отглеждам германци – въздъхна тя – много бих искала обаче да се чувстват и българи.

– Именно това е идеята на Европейския съюз – опитах се да я успокоя – всеки да ползува документа си за самоличност в страната, която пожелае. Виж Даниел Кон Бендит, най-устатия френски депутат в Европарламента е по баща германец, а по майка – французин. Владее отлично двата езика. Познава „на пръсти” двете страни и гласът му се чува навсякъде.

– Знам, но с България не е така. Не часове, а дни са ми необходи да ти изброя трудностите, които срещам за децата си, там…

Трудностите на българо-немската майка не са само нейни. Те са национални. Всяко второ семейство има „някой на вън”. С тримилионна диаспора България е изправена пред проблем, който се опитва да не вижда. Средно-статистическия българин в чужбина „прави” повече деца от сънародника си останал в родината. Това означава, че извън границите на страната живеят, работят и учат повече от шест милиона граждани притежаващи „кръвна връзка” с България. Всеки, който докаже подобна връзка със страни като Германия и Франция, получава паспорт за 48 часа и ползва всички права като останалите граждани. Сегашният Президент на Германия – Йоаким Гаук, както и Канцлерката Ангела Меркел са родени и израсли в страна, която настояща Германия не признаваше. В резултат на различните войни и последвалите договори, няма граница, която да се счита за справедлива. „Кръвната връзка” отхвърля разкъсването на нацията. Тя задължава ръководителите на всяка държава да я поддържат и защитават. Паспорта е документа – свидетелство за национална принадлежност. Всеки който го притежава получава същите права, както всички останали членове на нацията. Той има право да избира и да бъде избиран. Далеч от тези принципи, България защитава „кръвната връзка” единствено с неделни детски градини. Законодателните пречки срещу „двойното гражданство” поддържат административна бариера между българи от вътре и българи от вън. Има и друга бариера, която е информационна. Българското общество е информирано обилно за всяко хрумване на Любен Дилов-син, но не знае нищо за най-уважаваните ни в чужбина сънародници. Трябваше един родолюбец, с американски паспорт, да бъде разкъсан от кучета на Витоша, за да се разбере, че има български професор в Колумбийския университет, работил на „Уолстрийт”и в Държавния департамент на САЩ. Хора с български корени, издигнали се социално има навсякъде и на Запад и по-близко до България. Повърхностният поглед върху въпроса с българите от чужбина само „вади очи вместо да изпише вежди”. На среща с бившият министър Божидар Димитров, попитах:

–        Паспортите, които давате на македонците, дават ли им същите права като на българите? Възможно ли е, притежател на такъв паспорт да стане кандидат-президент на България?

–        Разбира се, че може! – отсече така категорично Димитров, че разгаворът ни относно паспорите приключи.

Претупаната на бързо работа, обаче винаги свършва със срам за майстора. Поради това, в сегашния момент на скръб и възмущение, един въпрос не ме оставя на спокойствие:

„Щяха ли да вилнеят по нашите улици глутници от бесни кучета, ако вместо Желю Желев българите бяха избрали на времето за Президент – Професор Ботьо Тачков?”

Париж 11 април 2012г.                                                                                Божидар Чеков

* Официална Фейсбук страница на Сдружение „ДА“ – ТУК.

* За контакт: team@kajeteda.com

Comments

comments