Първата голяма грешка на Еманюел Макрон

Тя се казва Силви Гулар. Кандидатурата за еврокомисар на петдесет и пет годишната, крайно неприветлива французойка, бе отхвърлена категорично от новият европарламент. Резултатът от 29 гласа „за“ и 82 „против“ се счита за шамар върху прекалената самонадеяност на френския президент. По-голямата част от гласувалите „против“ са членове на Европейската народна партия, почти всички новоизбрани депутати и мнозинството на разнообразна политическа палитра на Франция. Това гласуване „против“ е истинска изненада, защото изборът на най-важния пост в Еврокомисията изглеждаше предварително уреден. Силви Гулар беше предопределена да ръководи вътрешния пазар на Стария континент, разполагащ с най-големия бюджет. Сигурен в нейния избор, Макрон вече ѝ беше възложил дирекцията на бъдещия департамент на Отбраната на ЕС. Отхвърлянето на кандидатурата ѝ има една съществена причина, но не само. Депутатите които гласуваха против, не се подчиниха на инструкциите на техните ръководители, мнозинството от които се бяха договорили да подкрепят госпожа Гулар. Новите евродепутати гласуваха по съвест. По този начин те изпратиха неоспоримо послание към тези, които гледаха на европейския парламент като на „говорилня“, от която нищо не зависи. След като всички важни постове в Европейския съюз бяха договорени задкулисно от самият Еманюел Макрон, отхвърлянето на френската кандидатура е удар срещу системата на договарянето, върху която почиваше досега цялата конструкция на управление на съюза.
Защо Макрон представи Силви Гулар за еврокомисар е въпрос на който само той може да отговори. Жената е държавен чиновник, омъжена е за държавен чиновник и има деца, които със сигурност ще станат някой ден – държавни чиновници. За тези които не познават чиновническия статут във Франция, трябва да се напомни, че „чиновника – държавен служител“ е с гарантирана до пенсия заплата, независимо от поста който заема, без значение от резултата на служебната му дейност. Партийните убеждения на Силви Гулар през цялата ѝ кариера изглеждат променливи, с едно единствено постоянство – колкото е възможно по-близко да властта. След като за кратко е министър, тя влиза като съветник в брюкселската администрация, а след това и като евродепутат, избрана в листата на една малка центристка формация. И тук OLAF намира, че липсват някакви 45000 евра, платени на някакъв неин сътрудник, който никога не се е весвал в Брюксел. Госпожа Гулар никога не даде ясно обяснение за това разплащане, дори заяви, че ако бъде дадена под съд – няма да подаде оставка. Това нейно заявление, от мястото което заемаше, красноречиво доказва, че жената е откъсната от реалността. Точно върху тази „откъснатост“ от реалния живот на Еврокомисията, почива растящия евроскептицизъм.
След първата анкета се появи нова анкета. По време на дейността си като евродепутат, Силви Гулар получава втора заплата от 12000 е/месец, като консултант на американския Think Tank – Berggruen. Факт който френската кандидатка не отрича.
Как е възможно Макрон, с цялата му претенциозност за чистота в политическия живот, да се постави сам в подобно положение, с компромениран в конфликт на интереси кандидат, е неразбираемо. Още по-неразбираема е неговата реакция след отрицателното гласуване на евродепутатите. Видимо засегнат, той го окачестви като „дребнавост“.

Божидар Чеков,
Париж Франция

Comments

comments