„Червено и черно“


Няма нищо случайно в заглавието избрано от Стендал. То е вид предизвикателство за всички, които не виждат или се правят, че не виждат промените, приликите и разликите в човешките отношения. В зависимост от обстоятелствата.
По принцип хората се радват и скърбят на едни и същи неща. Но само по принцип. Реалността е толкова различна, колкото са и двата цвята – червено и черно.
В България и във Франция хората ръкопляскат в един и същи час, в знак на солидарност и признателност към медицинския персонал. И в двете страни се събират дарения за тях. Всеки ден генералът без фуражка благодари на разни богаташи за многоцифрения подарък, без да си дава сметка, че им прави реклама. Не искам да си представя подобна гавра с гражданската равнопоставеност във Франция. Те няма да са „Жълти жилетки“, а републиканските „Червени шапки“, които ще щурмуват Елисейския дворец.
Все пак събират се пари за хората, които се борят със заразата. Да и във Франция също се събират, но анонимно. Открита е банкова сметка и бедни или богати пращат, без да чакат благодарност, хвалба или публичност, освен тази на собствената им съвест.
И в двете страни има Парламент, където заседават представителите на нацията. Българските депутати от страх напуснаха работните места и получават заплатите си в домашен уют. „Водачите на народа“, неговите избрани защитници, предпочетоха да дезертират! Френски депутати и сенатори също напускат, но не от страх, а за да помагат. Всеки чиято първоначална професия е свързана със здравеопазването, счита за дълг да бъде в първите редици във войната с невидимия враг. С личния пример, политиците изразяват своята солидарност с тези, които рискуват живота си в борбата с Коронавируса.
Парламента в Париж продължава да работи въпреки, че повече от 25 народни представители са заразени. Болестта настигна и правителството. Трима министри са в болнични, както и пет заместник министри. Броят на действащите институции е ограничен, но присъствието на държавата е факт и изключва всякаква паника.
Вечер, заедно с ръкоплясканията и камбанния звън, Айфеловата кула приглася на мобилизираното срещу вируса общество, с едно символично и обединяващо МЕРСИ!
„Червено – черни“ впечатления, за прилики и разлики в човешките отношения. Завещание на Анри Мари Бел. Завещанията нямат давност.
Божидар Чеков

Comments

comments