„Самообрязване“


Предлагам тази нова дума защото не намирам друга за да определя работата на българските медийни кореспондентки в Париж, Брюксел и Страсбург. „Самоцензура“ е много мека и не ме задоволява.
В момента двама български талантливи предприемачи IT са в ареста. Техните неприятности са следствие на подадена жалба до ЕК сочеща нередности при определяне на концесията за Тол-системата. Не всички злополучни участници в търгове оспорват резултатите. Мартин Димитров и Лиляна Деянова са посмели да го направят. Подаването на жалба не е престъпление което заслужава арестуване. Те не са сравними с Братя Галеви, Васил Божков или Цветан Василев. Още по-малко с Кристиан Николов. Въпреки това са задържани. Адвокатската защита им е осигурена. Тя явно не е достатъчна. Във всяко демократично общество, най-сигурната защита е общественото мнение. В България то е изключително сдържано. Едно от обясненията е зависимостта от качеството на информацията. Между София, Брюксел и Страсбург има многобройни канали, но всички без изключение работят еднопосочно. Вървенето в една и съща посока води до точката на тръгване. Концесии – съд – информация – кръгът се затваря. Това означава, че системата здраво е зациклила. България разполага с евродепутати, еврокомисар и десетки канцеларски плъхове по етажите на европейските институции. Има дори и журналистки – платени за да информират. Всички те са интелигентни жени, следователно играят съзнателно на „жмичка“. Репортерките от Европа развличат публиката с безобидни интервюта,“жълти жилетки“ и посещения на родни величия в Лувъра. През това време многобройните оплаквания от български граждани към институциите в Брюксел се изплъзват от полезрението им. Всякакъв опит от страна на потърпевшите ни сънародници за намеса на ЕК в разпределението на европейските средства в България е старателно премълчаван. Пратеничките на българските медии не само, че не разследват съдбата на жалбите, но те дори не искат да знаят за наличието им. Това съзнателно криене на реалността лишава от защита всеки, който надигне глава срещу корупцията и се осмели да потърси справедливост. По този начин „кореспондентките“, евродепутатите и комисарката, крепят фасадната представителност на България в общността и обратното – тази на ЕС в България.

Божидар Чеков

Comments

comments