Димитри Мартиниук не дочака края на пандемията

Майка му и баща му никога няма да забравят 1 май 2020 година. На тази дата Еманюел Макрон оповести смъртта на техния син, паднал в бой срещу джихадистите в Мали. Младият украинец, ефрейтор от „Чуждестранния легион“, е 43-тата жертва, която Франция дава във войната срещу Ислямска държава в Африка.
Военните действия в Сахел започнаха през 2007 година. Тази пустинна област се простира от Атлантическия океан до Африканския рог и е дълга 3900 километра. Със съгласието на ООН и положителния поглед на САЩ в боевете срещу „Ал Кайда“ взимат участие Англия, Германия, Испания, Дания и др. Единствен френския контингент наброява 5000 бойци, по-голямата част от които са денонощно на терена . Другите страни участнички са представени от по десетина военнослужещи, разпределени в поделенията за транспорт, свръзки и медицинска помощ. Естония например участва с 50 войника.
От различните части на френската армия, „легионерите“ са най-твърдото ядро. Във всички боеве те са на първа линия. В „Легиона“ Французите са малцинство. Най-многобройната е група на германците. Следват испанци, поляци, бивши югославяни, руснаци, украинци, дори и българи. В тази специална военна институция се постъпва след редица тестове, които поставят първо физическата издръжливост на кандидата на изпитание и второ неговата мотивация. Не всички издържат. Говори се, че кандидатските изпити са „драконови“, дори нечовешки. Легионерите се ползват със специален статут, наследен от времето, когато френските колонии са се простирали от Китай до Луизиана. Те имат собствена униформа, собствена военна музика, дори парадната им крачка е различна от другите части на армията. « Легионерите“ се ползват с изключително уважение от френското общество. Те са любимци на публиката струпана по тротоарите на „Елисейските полета“ по време на парада в чест на Националния празник на Франция. „Чуждестранният легион“ закрива винаги парада. Докато не мине последната рота легионери, никой зрител не напуска булеварда.
Заедно с военната подготовка, „Чуждестранният легион“ е школа за превъзпитание. Службата в него се ползва с реномето на най-тежката в света. Младите мъже, които попълват редиците му, са с минало за което повече не се говори. Разочаровани или преследвани по различни причини в страните, в които са родени, те предоставят живота си в защита на френските интереси, с оръжие в ръка. В замяна на тяхната саможертва, легионерите получават френско гражданство и ако желаят могат да сменят рождените си имена с нови. Месечната им заплата е скромна – 1280 евра чисти пари. Всички други разходи са на сметка на армията. Службата трае 5 години. Тя може да бъде удължена само с още 5. Явно не е финансовата компенсация, която мотивира младите мъже да залагат живота си на карта. Въоръжени до зъби и готови за саможертва, легионерите вдъхват респект навсякъде където се появат. При намесата на „легиона“, сраженията обикновено приключват бързо. Именно така се сложи край на войната в Югославия, след като „Чуждестранният легион“ взе участие в боевете при Сараево.
Според правилника на тази армия съставена от чужденци, след 10 годишно участие в боеве по всички краища на света, легионерът се пенсионира. Не всички бойци успяват да се възползват от заслужено извоюваните социални права. Подобно на украинеца Димитри Мартиниук, старши сержантът Свилен Симеонов настъпи вражеска мина в Афганистан, няколко дни преди да приключи десетгодишната служба. Българинът остави без баща един 3 годишен син. „Легионът е един и неделим!“ Това е принцип, който ръководи живота по време на службата, но и след това. Бойните другари на Свилен придружиха старши сержанта до гроба му в град Раковски, недалеч от Пловдив. Що се отнася до неговият син, днес той е на 12 години. Френската държава, взима под крилото си, всички сираци, чиито бащи са паднали в бой за Франция.
Войната между европейската цивилизация и крайния Ислям нито започва със Свилен, нито свършва с Димитри. Сахел, Мали, Нигер, Буркина Фасо, забулени в пясъка на пустинята, изглеждат в някакъв друг, далечен за българите свят. За сметка на това, « Охридското езеро“ е съвсем близко. Ако броят на джамии около него продължава да расте, някой ден бойците на „Чуждестранния легион“ може да се появат и по улиците на Скопие. Кой знае?!

Париж, 3 май 2020г.
Божидар Чеков

Comments

comments