Най-скъпата говорилня в света

Първата заплата получих на 13 или на 14 годишна възраст. Тя ми позволи да си купя няколко учебника за следващата учебна година. Плащаха ми всеки петък, в бюрото на труда на улица Алабин. На листчето хартия, което получавах пишеше „изкопчия“. Поради ранната ми възраст, друга работа не намерих. Работното място беше водопровода от София за Симеоново. Фактически ние не копаехме, а ринехме натрупаната около изкопа земя. След това тъпчехме и изравнявахме. Привечер минаваше някакъв счетоводител и отбелязваше броя на кубиците. Плащаха ни по 20 стотинки на кубик. Аз бях най-младият работник и всички се държаха снизходително с мен. Най-вече счетоводителят. От тогава ми остана рефлекса да броя и да пресмятам. Понякога жена ми ме нарича „скрънза“. Изобщо не се чувствам засегнат и много бих искал не само да го казва, но и да го мисли. Небеизвестна истина е, че жените винаги имат нужда от пари. Разточителство за мен ми е като трън в очите. Виждам прахосването на пари дори от самолет. Всеки път като прелитам над Страсбург се сещам за броя на лопати необходими за един учебник.
Там в центъра на столицата на Елзас, стърчи един бетонен гълъбарник, който наскоро бе оценен на 615 милиона евра. От началото на епидемията в него няма никой. Това от само себе си означава, че може и без него. Евродепутатите използваха пандемията за да се разпилеят. Кой в Брюксел, кой у дома, без да загубят и стотинка от 14-те хиляди евра месечна заплата. Какво по-голямо доказателство за тяхна ненужност. 705 търтеи от които нищо не зависи. Заплатите им надхвърлиха главозамайващите 2 милиарда евра, които се плащат всяка година от редовите данъкоплатци. Да беше само това. Всеки депутат разполага с 22000 евра на месец за асистентки. Кеф му да ги дава на една, на две или на три. Планини от текстове, които никой не чете, се превеждат на 24 езика. Само една страница струва 145 евра. Преводач да си в Европарламента – живот си живееш. Един час преводаческа работа се заплаща между 270 и 311 евра. По време на сесия всички заедно образуват един три хиляден „Керван сарай“, който задължително спи 3 нощи в Страсбург и след това пътува до Брюксел. Транспортирани в специални влакове, „нашите представители“ струват 120 милиона за всяко иди ми-дойди ми между двата града. Придружават ги върволица камиони с планини от бумаги. Цената на тази безумна хамалогия е 300 хиляди евра. На место, щом се появят избранниците на Европа, цените на хотелите скачат от 80 на 200 евро стаята.
Предпазната карантина не може да извини пълното отсъствие на европейските „уж“ законодатели. По време на тяхното отсъствие, европейската комисия не спря да работи. Европейският съвет на министрите – също. В Париж, парламентът гласува постановления с депутати, платени два пъти по-малко от колегите в Страсбург. В Берлин, Варшава и другаде депутатите не спряха да работят. Разликата между националните парламенти и европейския им конкурент не се дължи само на професионализма и личната отговорност. Всички държави разполагат със собствени конституции, на които се позовават съответните народни избранници. Евродепутатите са декоративни. Те не разполагат с конституция и не могат да се опрат на никакъв общ закон. Когато Конституционният съд на Карлсруе подаде жалба срещу Европейската централна банка, никакъв глас не се чу от техните редици. Няма как да се чуе след като са висящи от правна гледна точка. Иначе дебати в Европарламента има и то зрелищни, но безобидни и без последствия. Върха на абсурда е забраната, която тежи над седемстотин и петте участници и двайсетте комисии – забраната да коват закони. Времето им минава в дебати. Те са посветени предимно на всички видове „Права“ – на детето, на жената, на малцинствата, на животните и на хомосексуалистите. Ожесточени спорове се водят относно въглеродния двуокис в облаците, но никой не казва нищо за въздуха, който замърсяват техните пътувания между Страсбург и Брюксел.
Пандемията следствие на Коронавируса разобличи най-голямото европейско разхищение. Милиардите, които гълта тази ненужна институция, можеха отдавна да послужат за ваксина срещу болестта. И на само срещу тази.

Божидар Чеков
Париж, 18 април 2020г.

Comments

comments