И „Ройтерс“ не е това което беше!

Ричард Норланд

Тези дни бях впечатлен от бързината, с която се разпространяват международните новини в София. България, както други 153 страни е абонирана за една от най-мощните информационни ангенции в света – „Ройтерс“. Следователно вече няма нужда от специални пратеници, кореспонденти и репортери, които да харчат грешни пари за да информират. Интернет връзката ги замести. Все пак журналистическата професия съществува. В какво се състои тя? На първо място е проверката на достоверността. В повечето случаи, тя е лесно достъпна. Отново с интернет, само за минути. Има едно условие обаче – да си журналист, не само преводач. В противен случай, ако не станеш за смях, може да станеш за резил. Е, ще каже някой – от сайтовете, които публикуват фалшива информация – то ако на „Ройтерс“ не се вярва, на кой да вярваме? На себе си момчета и на никой друг, иначе ще изгубите и малкото доверие, което все още има в изчезващата журналистическа професия.

Последния пример за непроверена, прибързана и съответно фалшива информация е „сензационната новина“ със задържания кораб в Малта, с „фалшиви“ руски пари предназначени за Халифа Хафтар. Първо това не е „новина“, защото събитие с изтекла дата не е „новина“! Те българите изгълтаха толкова месо с „изтекла дата“- ще подхвърли някой, че какво точно се случило в Малта миналата година, никой няма да забележи. Да, ама не!

През есента на 2019 година, малтийските власти задържат кораб с два контейнера либийски динари. Част от тях са монети. Стойността надхвърля един милиард долара. Информацията е публикувана в „The Guardian » на 1-ви октомври 2019 година и е достъпна и до днес! Преводачките от софийските езикови гимназии, намерили работа в сайтовете, нямат време за ровене. „Ройтерс“ публикува съобщението, че парите са фалшиви, при това руски и публиката кълве ли кълве. Юруш на маслините! От къде са взели англичаните скандалната информация? От държавния департамент на САЩ! Това звучи като двоен восъчен печат. Все пак, ако задълбаем още малко към източника, ще открием без много трудности, че информацията идва от американското посолство в Либия. Как така, посолство в Либия няма, от 2012 година. Тогава джихадистите в Бенгази разкъсаха жив американския посланник Кристофър Стивънс. Той е шестия американски дипломат убит от ислямистите. „Парен каша духа“. Посолствата на САЩ, Франция и други западни страни се настаниха в Тунис. От там дипломатите черпат информация за случващото се в Либия. Върволица тунизийци, всички „добре информирани“, не спират да чукат по вратите на посолствата. Сведенията, които поднасят са срещу заплащане разбира се. Мината на „информацията“ се разработва старателно, защото осигурява поминъка на доста тунизийски семейства. Чудно ли е при тези условия на живот и работа, че американският посланник Ричард Норланд преди седмица преброи четири руски самолета за четиридесет и вдигна на крака „Africom » – американското командване за Африка. Същият герой разпространи партенката за кораба с фалшивите пари, която пусна котва в българските сайтове. Той нарече ГОЗНАК (една от най-големите печатници в света за ценни книжа) – „нелегална, паралелна организация“. Тази печатница сключва договор с представители на либийския парламент (единствен законодателен орган през 2015г.). Малко след встъпването си в длъжност Файез ал Саражд, на 26 май 2016г одобрява ГОЗНАК, като доставчик на либийските банкноти. Цели четири години руски самолети „Карго“ доставят по 4-5 милиарда динара на филиала в Бенгази, на централната банка на Либия. Никога комисията към ООН, наблюдаваща спазването на ембаргото, не се противопостави на тези доставки. Същото мълчаливо одобрение показа и проамерикански настроеният FMI. Заблуден ли е Ричи Норланд или лъже съзнателно? Заблуден – едва ли. Един дипломат никога не лъже. Той работи за държавата, която му плаща и ползва всички възможни средства в защита на нейните интереси. В повечето случаи – икономически. Всички посланици на САЩ са в едно и също време дипломати и търговски представители. Заедно с „новината“ за заловения кораб, Ричард Норланд поздрави сърдечно новия президент на Малта – Роберт Абела за ценната плячка (нищо, че е от миналата гдина!) и подчерта, че пред двете страни се откриват възможности за ползотворно сътрудничество. Явно САЩ изобщо не обръщат внимание на десетките анкети за корупция, които Европейската комисия разработва по отношение на цялата политическа класа на „Острова на съкровищата“. Може би по-правилно е Малта да бъде наречена „Острова на комисионните“. Местен специалитет е пленяването за „проверка“ на подбрани кораби и пускането им след заплащане на комисионна. През есента на 2019г, Халифа Хафтар е обявен за самозванец, а Саражд за официален министър председател. Тогавашният шеф на малтийското правителство Жозеф Мюска спира кораба с парите за Бенгази и поставя условия за освобождаването му. Той разчита на отрицателния поглед, с който международната общественост следи завоеванията на маршала, за да изкопчи от него съответната комисионна. Хафтар отказва и кораба остава на котва и до сега. Само три месеца след това Жозеф Мюска е принуден да подаде оставка, под натиска на Брюксел, по простата причина, че всички подозрения за убийството на разследващата журналистка Дафне Галиция водят към него. Преди да напусне властта, Мюска отваря вратите на острова за най-голямата американска печатница за ценни книжа – CRANE CURRENCY. Американците не само печатат в момента парите на Малта, но те не крият амбициите си да предоставят своите услуги на целия африкански континент. Врявата около „фалшивите“ руски пари, хванати в Малта, разпространявана от пишещи папагали е димна завеса зад която прозират милиарди.

Божидар Чеков
2 юни 2020г.
Париж

Comments

comments