ЦЕНАТА НА АНТИРУСКАТА ИСТЕРИЯ

Петък 16-ти октомври, на връщане от училище четиридесет и седем годишният учител по история – Самуел Пати е нападнат от непознат младеж въоръжен с 35 сантиметров нож. Минути след агресията, главата на преподавателя се търкаля по тихата уличка водеща към неговия дом. Привлечени от крясъците на местните жители, полицаите обграждат похитителя и успяват да го неутрализират с 7-8 куршума. Убиецът е 18 годишен чеченец роден в Москва на име Абдула. Пристигнал е с родителите си, брат, сестра и дядо преди 10 години. Всички те са с политическо убежище, даващо право на куп социални помощи, само защото Чечня е недемократична страна , васал на Русия. Между Кавказ и Париж явно има утъпкан коридор, защото по него според неофициални данни са минали около 40 000 чеченци. Всички те са капсулирани в непромокаеми общества, където се практикува някакъв средновековен ислям. Подслона, който Франция им дава се дължи на твърденията, че воюват срещу Русия! Полицията редовно се натъква на банди от този етнос, защото нейните членове се занимават предимно с обири и трафик на наркотици. Още първите разследвания по убийството на учителят показват, че между кавказката общност и на крайния ислям, бивши и бъдещи джихадисти е осъществена „топла връзка“, почиваща върху общата им омраза срещу Франция и неверниците като цяло. След последното зверско убийство, всеки нормален французин би трябвало да се се попита, „след като нашите врагове са руснаците, а не чеченците, колко френски глави са отрязани от тях“?
Самуел Пати е 260-тата жертва, която французите дават само последните 5 години, след покушението срещу „Шарли Ебдо“. Всички загинали са посечени с „Хладно оръжие“.
Защо именно Франция? Защото страната е световна витрина. Всичко което се случва във Франция има световен отзвук. Френската конституция е напълно противоположна на Корана. Между другото тя гарантира свободата на словото, дори до „Богохулство“. Правото на жената да разполага с тялото си и всеки гражданин да вярва в каквото си иска, дори и в нищо. Създателите на този свободолюбив документ никога не са мислили, че някога тяхната щедрост и наивност ще бъдат използвани от фанатизирани врагове на цивилизацията. От Жан Жак Русо до наши дни те пишат закони с „универсално значение“, затваряйки очи пред религиозните граници. Френските политици редовно отхвърлят полските намеци относно една бъдеща европейска конституция, която да споменава „християнските корени“ на европейската цивилизация. Следствие на техният няколкогодишен натиск, Гърция премахна на 15 май 2000 година, религията от документите за самоличност на гражданите си. Тази „победа“ на конституцията над църквата, чиято благородна цел е равнопоставеността, не се споделя от всички мюсюлмани. Те прииждат в Европа знаейки, че имат права, но задълженията са много далеч от съзнанието им. Различни фондации и сдружения не ги оставят сами. От „Мюсюлманските братя“ до фондациите на Джордж Сорос, всякакви проповедници пристигнали специално от Близкия изток, упътват мисленето и живота им.
Толкова ли са слепи западните политици, че не виждат заплахата от ислямската вълна от Азия и Африка, съставена от хора, чиито начин на живот нямат нищо общо с нашия? Много ясно, че има известна доза геостратегическа слепота. Тя се дължи на „Руската заплаха“, която засенчи „ислямската“ и вниманието на Запада се насочи към Русия. По времето на Елцин, когато Михаил Ходорковски и олигарсите разпродаваха богатствата на най-голямата в света страна, никой в САЩ не изпита и грам тревога. Войната в Афганистан беше приключила с разгром на руснаците, благодарение на американските ракети „Stiger“. Джордж Сорос се развъртя на московската борса и тя удари дъното. Епохата на „Биг Бизнеса“ настъпи, но за кратко. На трона в Москва се качи Владимир Путин и съветника на Пентагона – Ричард Перл изкрещя, че новият руски император заплашва световната пазарна икономика. Самолетите пратени от Бен Ладен, които се врязаха в кулите на Манхатън на 11 септември 2001 година, не отклониха вниманието на Вашингтон от „Руската заплаха“. Десетки „Тинк-танкове“ останаха слепи за „джихада“, деклариран от ислямистите за налагане на световен Халифат. 300 джихадисти бяха затворени в базата „Гуантанамо“ и според управляващият елит на САЩ въпросът се приключи. Оставаше този дебелоглав Путин, чието влияние по света растеше с всеки изминат ден. Съвсем изненадващо, най-известният дисидент и антикомунист Александър Солженицин, завръщайки се след двадесетгодишно изгнание в САЩ, подкрепи новият руски лидер. Позицията му предизвика изненада, най-вече в страната която му беше дала убежище. Духовността липсваща в Америка и съществуваща в Русия, това беше констатацията на Солженицин. Бившият дисидент се оказа ясновидец. Той предвиди предстоящия сблъсък между цивилизациите. Малко хора го разбраха. Маккейн и Сорос не бяха между тях. Двамата, ръка за ръка организираха цветните революции под носа на Путин в Грузия и Украйна. Поставено бе началото на обръча около Русия. Атентатът по време на маратона в Бостон на 15 април 2013 година, организиран от двама братя чеченци – Тамерлан и Джохари Царнаиев, не промени с нищо упреците, които сипеше Държавния департамент срещу руското „насилие“ в Чечня. Бомбата в Бостон уби 3-ма и рани 264 участници в състезанието. Преди да бъде убит Тамерлан застреля още двама полицаи, но случващото се около границите на Русия беше много по-важно за американските управляващи. Щом като в Чечня воюваха срещу Путин, дори под знамето на Алкайда, те са наши „приятели“. Ердоган побърза да се възползва от американската слепота и нахлу в Сирия. Путин го спря. Необезпокояван от никой в Средиземно море, турският президент прекрои картата и нахлу в Либия. Американците, които не смеят да стъпят повече на никаква минирана земя, го упълномощиха да атакува руснаците навсякъде където мирише на водка. Факта, че Ердоган превозва джихадисти от Сирия в Либия и от Либия в Азербейджан не им пречи. Че те са с кръв по ръцете, още по-добре. Арменците са малко на брой и разчитат на Русия. Погледнато от Вашингтон, никой няма нужда от тях. Може би още е рано за равносметка, но все пак. Кой е агресор? Кой окупира чужди територии? И претендира за водачество на ислямския свят? От където и да бъде погледнато, това не е Русия! А-а-а Крим! Искате да кажете Кириюрту. Катерина Велика побеждава турците и завоюва полуострова. Царят настанява там руската флота и му дава името Крим. Тогава не е имало Украйна. Путин само постави нещата на място.
Къде е България в този световен водовъртеж, в този сблъсък на цивилизации? Нейната външна политика е недвусмислена. България е избрала империята, която най-дълго е работила за нашето духовно и икономическо развитие. В момента български военни кораби участват в маневри в Егейско море с турската флота.
Божидар Чеков

Comments

comments