ЛОШИЯТ МАКРОН И ДОБРИЯТ ЕРДОГАН


Патардията около карикатурите на „Шарли Ебдо“ вдигна на крак милиони мюсюлмани. От Турция до Бангладеш и от Катар до Пакистан. Факела на протеста първи размаха Ердоган и дъжд от смъртни присъди към французите заля съвременните интернет мрежи. Портрета на френският президент бе оплют обилно, газен и запален. Главорезите на свещеници, учители и полицаи бяха обявени за мъченици, защитници на завета на Пророка. Запознатите с биографията на първият мюсюлманин напразно обясняваха, че по време на обиколките му, Мохамед също е бил предмет на подигравки. Пророка обаче, като всеки благ човек, не е вадил никога нож, а е отминавал презрително неверниците.
Намерил пролука в тъмнината на военната безизходица, в която тласка страната си, Ердоган обяви френския президент за пръв потисник на мюсюлманите. Човек с ограничена култура, той едва ли може изобщо да си представи, че никой във Франция, дори и президента, не може да спре карикатуристите да рисуват каквото си искат. Ако някой се опита в Анкара или Истанбул да се позове на „Свободата на словото“, подобна на френската, доживотен зандан му е вързан в кърпа.
За мнозинството честни и искрено възмутени от липсата на почит към Мохамед граждани, ще дам няколко подробности. „Шарли Ебдо“ в началото беше сатирично списание, което се подиграваше на политическия елит. С времето се появиха други подобни списания, но с по-остроумни журналисти и тиража на „Шарли“ стремително спадна, което означаваше скорошен фалит. Тогава редакторите направиха завой и започнаха с подигравки срещу католическата църква. Педофилията и лицемерното въздържателство на църковните представители заляха страниците на „Шарли“. Карикатурите им бяха изключително солени и протестите от Ватикана не закъсняха. Нищо не смути карикатуристите. Тиражът се увеличи и списанието бе спасено. След католиците дойде ред на евреите и чак накрая се появи и карикатура на Мохамед, която беше несравнимо по-умерена от предишните, посветени на другите две религии. Освен възмущение от страна на католическата църква, никой не посегна на журналистите.
Въпреки находчивостта на редакторите, със скандални карикатури и реплики, „Шарли Ебдо“си остава с малък тираж и скромно разпространение, което означава, че се чете от ограничен брой читатели. Анатемите, които се сипят върху Франция заради него, в никакъв случай не оправдават рязането на глави.

Божидар Чеков

Comments

comments