ПРЕЗ МАКЕДОНИЯ МИНАВА БРАЗДАТА НА ЦИВИЛИЗАЦИИТЕ

Все по-малко хора помнят границите. Още по-малко знаят какво е граничната бразда. Европа премахна всички пречки на движение и общуване, без разлика на етност и религия. Изведнъж всички европейци станаха „граждани“ на една общност, без да имат общи ценности. Границите станаха фиктивни. Кеф ти Париж, кеф ти Ница, Виена или Барселона. С влак, рейс или самолет – купуваш си билет и гоу! Ако искаш, можеш да тръгнеш, без да мислиш за връщане. В Париж обаче започнаха да стрелят на месо, да режат глави с ятагани и около Айфеловата кула изникнаха стъклени стени. Горките французи, цял свят се моли за тях и за близките им. Българите знаят по-добре от французите как и защо се ползват ятагани. « Добре че сме далеч от Франция“ – рекохме си ние. Далеч сме и от Барселона и от Ница. Далеч е и времето когато български глави са били набучени на колове. Стрелбата във Виена премести опастността по-близко до България. Защо Ислямска държава посегна на Австрия? В столицата на европейската музика няма „Шарли Ебдо“! Австрия никога не е имала колонии. Тя дори не е член на НАТО! Тогава защо? Какво общо има тази спокойна и просперираща държава с Франция? Приноса към световната култура и европейските стойности ли пречат на ислямистите?
Докато търсехме отговора на тези въпроси, друга неприятна новина гръмна по-близо до нас. Така да се каже – под прозорците ни. Нападатели били „македонци“! Чакайте бе хора, какъв македонец може да е Куйтим Фейзула? Та той дори не се казва Миле, или Яне!? Въпреки, че в София за сега няма стрелба, случилото се в центъра на Виена заставя българските медии и политици да спрат да си затварят очите. Темата за или против „Македония“ не се изчерпва с думите на Зоран Заев за Гоце Делчев. Настоящата Македония, тази която чука на вратата на Европа е със смесено, но напълно разделено население. Делбата е на религиозна основа. Тя започва в началото на средните векове, когато Османската империя нахлува на Балканите.
Македония със столица Скопие, последното парче на титовска Югославия няма граница с Косово. Тази с Албания е промукаема, а със Сърбия – никой не знае къде е! Албанският език, който превзе Дебър, Тетово и Струмица, пълзи към Охрид, заедно с новите джамии. Политическият и интелектуален елит на Скопие, дипломиран в Белград, предпочита да говори развален сръбски вместо албански. Ултиматумите, които София поставя по пътя към Европа, унижават елита и го отблъскват. По принцип ултиматумът е нож с две остриета. Този който клекне пред ултиматум е политически труп. Този, който го поставя, в случай на провал, става за резил. Ето защо, диалогът София – Скопие навлезе в задънена улица. Късогледството на едните се сблъска с късогледството на другите. Стремежът към бързи вътрешнополитически дивиденти и от двете страни, отвлече вниманието от реалните и жизненоважни проблеми.
Атентатите, които започнаха в Барселона, прекосиха Европа и наближиха България, разкриха пред европейците наличието на дълбока гранична бразда между християни и мюсюлмани. Вече и най-добронамерените и наивни хора признават този факт. Браздата пресича съседна Македония и Западните Балкани. Смесени бракове няма. Ако има такива, те са рядкост и не траят дълго. Символ на тази трагична балканска реалност са влюбените от Сараево. Сърбина Божко и любимата му млада мюсюлманка Адмира са покосени от картечен огън на 18 май 1993г., на моста, който свързва двете части на града. Ислямът в Европа и на Балканите отказва „мостовете“! Той се позовава на Корана и отстъпва само пред сила. А сила християните имат. Френският Крал Шарл Мартел спира арабите при Поатие през октомври 732 година. Полският Крал Ян III Собиески разбива османлиите при Виена през септември 1683 година. Русия държи палмата по брой на войни срещу Турция. Те са общо 13! Заветната мечта на царете – превземането на Костантинопол никога не се реализира. Причината не е липсата сила, а Англия и Франция, които редовно се противопоставят.
По време на турското робство на Балканите не се говори за религия, а за вяра! „Даваш ли даваш балканджи Йово, хубава Яна на турска вяра?!“ – пита войводата. Вярата е моторът на борба за свобода. Всички бунтовници преди да хванат гората се кълнат на евангелието, върху което има нож и пистолет. Няма разлика между българи и македонци, нито в клетвите, нито в жертвите. Вярата е щита, който спасява православните християни от изтребване. Благодарение на нея, днес българи, македонци, сърби, гърци и румънци са част от европейската цивилизация. Омразата на ислямистите към нашите традиции и начин на живот са очевидни. Само обединени можем да им се противопоставим с успех. Граничната бразда, която ни дели от мракобесието на средновековния Ислям, не може сама по себе си да ни опази. На фона на последните драматични събития, тя свети като фар, чиято светлина зове за бдителност, преди да е станало късно.

Париж 5 ноември 2020г.
Божидар Чеков

Comments

comments