ПУТИН НЕ ПРОЩАВА!

Дипломатите от „Групата за преговори в Минск“ имаха билети за самолет, но те останаха в джобовете им. Никой от тях не напусна Вашингтон, Париж и Берлин, защото войната в „Нагорни Карабах“ приключи преди те да излетят. Путин и Ердоган, Алиев и Пашинян се споразумяха за подялбата на южен Кавказ без да питат никой. Русия и Турция сформираха щаб за наблюдение, но само руски войници ще отговарят за примирието.
В тази кратка няколкодневна война, Армения загуби част от територията на анклава, в полза на Азербайджан. В Баку съответно отпразнуваха победата, догато в отсрещната страна, гневът на арменците се оказа по-силен от тяхната скръб. В Ереван обсадиха парламента и цялата диаспора, пръсната по света иска възмездие за виновниците.
След като руската намеса прекрати азерийското нашествие, изниква въпроса – защо Путин трябваше да чака цели два месеца? Достатъчно ли беше руски вертолет да бъде свален над арменска територия за да свири края на войната?
Всички специалисти по геополитика разтвориха алманасите по история и както при всеки сблъсък на Турция с Русия, потриват ръце в очакване на следващия им конфликт. Мачът между двете бивши империи би бил изключително забавен, ако не костваше милиони и не струваше живота на хиляди жертви. В първата война загинаха 30 хиляди, в последната 5 хиляди. Новото в последните събития е превъплъщението на турският президент. Освен претенции към земите на османлиите, все повече той се вживява като натоварен от Пророка за победа на мюсюлманите над неверниците. Действията на руският президент са лишени от всякакъв религиозен или емоционален заряд. За сметка на това той показва смразяваща решителност, която Ердоган предпочита да не подлага на изпитание.
В Кавказ турският президент напира да си пробие път до Каспийско море. Армения, с нейния „Горни Карабах“ му пречат. Азербайджан, парче от империята, продадено от Кемал Ататюрк на Сталин, е турски съюзник „по рождение“. Русия отказва от край време на Турция да сложи ръка върху кавказките републики с мюсюлманско вероизповедание. От чисто стратегически интерес, Путин поддържа отлични отношения с Баку. Част от оръжието на Азербайджан е руско. Москва ухажва усърдно президента Илхам Алиев за трасето на бъдещите петролопроводи и газопроводи. Преносът на ценните суровини е винаги доходен за страната през която минават.
С Армения нещата са по-различни. Малката християнска република разчита на Русия, а за руснаците арменците са най-близките им хора в региона. Първата война между Армения и Азербайджан избухва през 1988 година и приключва с относителна победа на Еревен в 1994 година. Окичен с ореола на победител – Серж Саргисиян, приятел на Путин, поема съдбините на арменците през 2008 година. Междувременно Русия и Армения подписват договор за военно сътрудничество и Москва придобива две военни бази на територията на страната. Саргисян остава на власт 10 години. Подобно на останалите кавказки републики, съдебната система не работи и корупцията цъфти по високите етажи на властта. Нито повече, нито по малко от съседите на Армения. Близостта с Русия, привлича хората на фондацията „Сорос“ и подобно на Грузия, те инвестират не само в борбата срещу корупция, но и в антируската преднамереност. След поредица от улични вълнения, Серж Саркисян подава оставка и за министър- председател е избран журналистът Никол Пашинян, изцяло подкрепян от американската фондация.
Много е възможно, Путин който нищо не забравя, да се е въздържал от бърза намеса в „Горни Карабах“, за да натрие носа на антируските интелектуалци в Ереван. По-сигурно е, че на руският президент му е дошло до гуша от недоказаните обвинения към Русия за отравяне на Сергей Скрипал и Алексей Навални, но въпреки това санкциите срещу Москва продължават. Същото се отнася и до полуостров Крим, който е собственост на Русия още от времето на победата на Катерина Велика над Отоманската империя.
Международните институции – ООН, НАТО, МВФ, Световната банка, Комисията в Брюксел, европейският парламент, всички следят Русо-турският балет на танкове и самолети, със широко отворени уста, но не издават звук. За разлика от Путин и Ердоган, в паметта на световния елит явно има пропуски.
За да бъдат разбрани руско-турските отношения, историческите и геополитически алманаси не бива да се отварят само до 19-век, а много, много преди това.

Париж 11 ноември 2020г.
Божидар Чеков

Comments

comments