БЕЛЕЗНИЦИ ЗА ПРЕДПОЛАГАЕМО НАМЕРЕНИЕ ЗА КОРУПЦИЯ!

Това е поводът, който позволява на френските магистрати понастоящем да разкарват бившия президент Никола Саркози като мечка на панаир. 30 фоторепортери съпроводиха „обвиняемия“ по коридора на съдебната палата в понеделник 23 ноември. Загубил изборите за преизбирането си през 2012 година, останал без имунитет, доскорошния „първи французин“ се превърна в зрелищна хапка за търсещи известност съдебни следователи и магистрати. Около десетина са повдигнатите срещу него дела. Повече от половината вече са в миналото, без Саркози да бъде осъден за каквото и да било провинение. Най-опасното за него засягаше връзките му с най-богатата французойка – 87 годишната госпожа Бетанкур, собственичка на империята l’Oreal. Колкото и да са гръмки обвиненията на прокурори и следователи, защитата във френската система разполага с достатъчно средства за да ги отхвърли или постави под съмнение. Освен, че е заобиколен с добри адвокати, самият Саркози е юрист по професия. За изненада на медийните лешояди, той излезе от аферата „Бетанкур“ напълно оневинен. Загубили процеса срещу него, магистратите от финансовия департамент на министерството на правосъдието продължили да ровят в телефонните записи на бившият президент. За чиновниците от министерството са станали достояние негови лични, семейни и професионални разговори. В един от тях, Саркози подхвърля фаталната фраза „ще му дам едно рамо, ако е необходимо“. Това е разговор между него и адвокатът му Тири Херцог. Двамата говорят за трето лице, техен дългогодишен приятел – магистрат, който евентуално би желал да се пресели в Монако. Въз основа на тази фраза, прокурорите завеждат делото за „корупция и трафик на влияние“ срещу бившия президент. Те се позовават на закона, който гласи, че „корупцията може да бъде реална или предполагаема“! В края на краищата, приятелят-магистрат не се е преселил в Монако, а принцът на княжеството отговори, че разговор – ходатайство с френският президент никога не е провеждал. Реална корупция в случая няма. Остава обвинението за „предполагаема“ такава. Учудващото е, че в стремежа си да покажат своята независимост и непримиримост магистратите не се поколебаха да потъпкат закона. Телефонните разговори на адвокат с клиент, на лекар с пациент и на журналист с информатор, във Франция не подлежат на подслушване. Дори и в услуга на следствие. Никой обаче не може да спре съдиите. Те са единствената институция, която в името на общото благо, може да тълкува закона, така както намери за добре. За безжалостното преследване на бившият президент и на всички подобни съмнения за корупция, ролята на медиите е съществена. Ако следователите работят в сянката на министерските кабинети, журналистите са „форлойферите“ на корупционните скандали. Те са първите информирани и тяхната работа е да бият тъпана за да привлекат вниманието на обществото. Едни се превръщат в обвинители, но има и такива, които взимат защитата на обвиняемият. Благодарение на равновесието между обвинение и защита, във Франция невинни осъдени няма! Везните на съдебната система са добре смазани.
По някакво невероятно съвпадение, през 2012 година, неволите на Саркози съвпаднаха с тези на Бойко Борисов. Българският министър председател също бе хванат да телефонира. При него, работата беше много по-дебела.Той не ходатайстваше за служба в Монако, а даваше заповед на шефа на митниците Ваньо Танов да спре проверка в пивоварна „Леденика“, собственост на приятелят му Мишо Бирата. Смели български журналисти, по примера на френските си колеги, предоставиха на обществото запис от разговора – доказателство за извършено престъпление по служба. Борисов отхвърли обвиненията. Не призна нарушението на закона, както и автентичността на записа. Журналистите потърсиха мнението на френска специализирана лаборатория за проверка на записа „Ало Ваньо“. Лабораторията „Липсадон“, която работи за френското министерство на правосъдието потвърди неговата автентичност. Борисов се измъкна отново като заяви, че записа е манипулиран. Прокуратурата го подкрепи. Цацаров пренебрегна съдържанието и се посвети на „противозаконното изтичане“ на секретна информация от архивите на ДАНС. Виновният служител бе открит светкавично и уволнен. Министърът на вътрешните работи Цветелин Йовчев, вместо да помогне на прокурора в търсенето на истината, се задоволи с една лаконична въздишка: „Борисов много добре знае кой му забърка тази каша и кой му я изсипа върху главата. Във всеки случай това не съм аз!“ „Феодалните старци“ от БАН намериха повод да изкарат някой лев. Академиците вместо да си гледат дебелите книги, се превърнаха в експерти на СРС-ета. След тяхното угодническо мнение за манипулация, шумотевицата постепенно заглъхна. Съдебната и медийната. Само два месеца след тези събития, които се състояха без да се състоят, главният свидел Мишо Бирата почина внезапно от инфаркт. Съпругата му – Ева Михова едва дочака една година за да го последва. Ваньо Танов си замина пет години след тях. Ентусиазмът на журналистите, които мислеха, че ще събудят общественото мнение, изтъня и угасна.
Везните на българската съдебна система още не са френски.

Париж
24 ноември 2020г.
Божидар Чеков

Comments

comments