Изминаха шест месеца от както Франсоа Оланд пое функциите на Президент на Франция. Въпреки крехката му изборна победа от 1,5%, обществото зачака търпеливо новата икономическа политика, способна да се справи с кризата. През това време, правителството ръководено от Жан-Макр Еро, не спря да се спъва в килима на властта, като човек с нови обувки, които го стягат. Прибързани обяви следвани от още по-прибързани опровержения предоставиха на опозицията отлични аргументи за обвинения в аматьоризъм. Подчертаната пасивност на Франсоа Оланд застави дори и благосклонната към левицата преса да запита открито: „Има ли пилот в самолета?!”Едва след като три експертни доклада пристигнаха на бюрото на Президента, той взе инициативата и начерта пътя на Франция за близките години. „Кризата е тежка и сериозна” – каза той. Това не беше новина за никой. Би трябвало самият Оланд да го е знаел още преди да се кандидатира.
Френските стоки трудно се продават, защото са скъпи. Всяка седмица се появяват новини за фалирали предприятия. Броят на безработните не спира да расте. Повече от 3 милиона са французите, регистрирани в службите за търсене на работа. Дефицитът между износа и вноса е 70 милиарда евро. Как да се намалят цените на Made in France, когато административната и социалната тежест поемат 56% от БВП на страната ? В германската икономика същият пост представлява само 46%. Настоящата динамика на немската икономика се дължи на политическата смелост на Герхард Шройдер, който през 2003 година „освободи” пазара на труда, като премахна задължителната минимална заплата и намали социалните помощи. За тази своя решителност, Канцлерът плати съответната цена. При първата възможност, избирателите го отстраниха от власт. Но днес, бълансът на износа на Германия отчита завидния излишък от 160 милиарда евро. Във Франция минималната заплата от 1425 евро на месец се счита за политическо завоевание, равносилно на платената отпуска и на 7 часовия работен ден. Освен това избирателите на Оланд са именно тези, които бранят със зъби и нокти постигнатото. Те не са пропити от немския патриотизъм при общуване със собствениците на капитала. Патриотизмът на френските синдикати е чисто социален, с лек оттенък на класова борба. Външиният дълг на Франция от хиляда и петсдтотин хиляди милиарда евро (1500 хиляди милиарда евро) не им пречи да спят. Именно за да спечели тяхната поддръжка Франсоа Оланд въведе 75% – товия данък върху печалбите на милионерите. Това му решение предизвика доста хумористични коментарии, най-известният от които е този на англииският министър председател Дейвид Камерон: „Ще постелем червена пътека за всеки, който не желае да плаща 75% данък” – каза той. В последствие, Камерон се извини на френския си колега за „англииския хумор”. Размяната на любезности, не се отрази на изселническата вълна на богати французи кам Белгия, Швейцария и Люксембург.
В прес-конференцията си от 13 ноември т.г., Франсоа Оланд обяви трите насоки по които ще работи правителството за да сведе дефицита до 3%. 20 милиарда удръжки под формата на данъци, такси и ДДС. Други 10 милиарда ще бъдат спестени от икономии в държавната администрация. За да бъде реализиран този уравновесен бюджет, правителството предвижда растеж от 1,8%. Средствата за успех на които разчитат управляващите са: увеличаване на производителността и подобряване на конкурентноспособността. Всичко това, математически изглежда издържано. Но образно казано, Франсоа Оланд прилича на рибар, който тръгвайки към Дунава, нарежда на жена си да приготви тигана за вечеря, без да е сигурен да хване нещо. Какво значи производителност на разбираем език? Един и същи предмет да се произвежда с по-малко хора. В това отношение Франция, с нейния БВП от 41 150 евро на човек е между първите в света. В сравнение с нея Германия води само с един „косъм” – 41 160 евро на човек. Това френско постижение се дължи на високите технологии. Те не се нуждаят от многобройна работна ръка. Докато Германия с нейната мрежа от малки и средни предприятия е принудена дори да внася квалифицирани кадри и работници. Подобряването на производителността на във Франция означава нови съкращения. Самият Оланд признава, че безработицата през 2013 година ще продължи да расте. Безработен обаче не означава „без доходи”. В зависимост от трудовия стаж, съкратеният служител може да получава 100% -ва заплата от една до две години. Следователно социалната тежест от новия приток на безработни ще се увеличава. От друга страна, специалистите не споделят оптимистичните предвиждания за растеж на Оланд. Според тях той едва ли ще надхвърли 0,8%!
Точно в този момент на избистряне на икономическия хоризонт, от Берлин пристигна лоша вест. „Германия е обезпокоена от развитието на кризата във Франция”, разпространяват ностойчиво немските медии. Пръв изрази тревогата седмичникът „Di Zeit”. Той се позова на доклад изготвен от пет икономически експерти по поръчка на финансовият министър Волфганг Шаубе. „Bild – Zeitung” подсили съмнението: „Wird Frankreich das neue Greichenland ?”(Ами ако Франция е новата Гърция?) Общопозната даденост е, че Франция живее на кредит. Световните финансови пазари са изключтелно благосклонни към нея, дори и след победата на левицата. Това не значи, че кредиторите ще затворят очи пред едно евентуално увеличаване на дефицита. Достатъчно е лихвите по заемите да станат като тези на Испания и французите, щът не щът, ще осъмнат във влака на закъсалите южноевропейски страни. „Ахтунг – пишат немските журналисти – Франция не е нито Гърция нито Португалия! Ако тя се сгромоляса, цяла Европа – пропада…”
В Париж, немският поглед буди недоумение. Преструвка ли е тревогата от другата страна на Рейн или е искрена? Добронамерена ли е тя, или зад нея се крият задни мисли?. Констатацията, че френският пазар на труда се нуждае от повече гъвкавост не е тайна. Статута на държавния чиновник, гарантиращ заплата от първия ден до пенсия е извън времето. С каква цел немските икономисти са се заели точно сега с необходимостта от реформи във Франция? Съюза между двете страни не е брак по любов. Двама политици Де Гол и Аденауер си подадоха ръка от взаимен интерес. В резултат на тяхната далновидност се роди Европейския съюз. Днес Германия е икономически гигант, но дипломатическо джудже. Според френските икономисти именно тя, странта с рекорден финансов излишък почиващ върху износа, трябва да развърже социалната си кисия и да увеличи заплатите. Само така нейните стоки ще поскъпнат и позволят на французите да наваксат закъснението си. Не е тайна, че Берлин не желае ролята на европейски „лидершип”. Много спомени от близкото минало са още живи и лесно разпалват анти-немски настроения. За разлика от Германия, Франция разполага с втората в Света дипломатическа мрежа, след американците. Поддръжката на атомната бомба, изисква също много разходи. Когато се сравняват двата европейски локомотива, трябва всичко да се взима предвид, а не само една част. Оланд и Меркел са напълно противоположни личности. Всичко у тях е различно: от политическите възгледи до житейският им опит. Французинът току що започва своя мандат. Германката го свършва. За да бъде преизбана Меркел се нуждае от доказателства за правилна икономическа политика. Възможно ли е, канцлерката да залага на провала на Оланд за да спечели нов мандат? Това е най-лошата хипотеза. Най-добрата е двамата държавници да се затворят в едно бюро на четири очи за няколко часа и като излезнат да вдъхнат отново надежда на 400-те милиона европейци.
Божидар Чеков
03/12/2012
Париж, Франция
Зареждане ...
Вашият коментар