Франция обяви война на Крайния Ислям

Ноща на 11 срещу 12 януари се оказа къса за Франсоа Оланд. Събуден от министъра на отбраната в 4 ч. сутринта, френският Президент бе информиран за началото на военните действия в Африка. Още в първите часове на войната Франция бе дала 3 жертви. В Сомалия, въпреки подкрепата на кораби на US Navy патрулиращи в Аденския залив,трите френски хиликоптера не са били достатъчни за да освободят заложника Денис Алекс. В същото време стотици френски войници скачаха с парашути в околностите на Севаре – стратегическо летище на пътя за столицата на Мали – Бамако.

През деня на 12 януари, французите откриха един съвсем различен от тяхната представа Президент. Със строг почти тържествен тон, Франсоа Оланд обясни причините за началото на войната, нейните цели и пое лична отговорност за взетото решение. Този Оланд нямаше нищо общо с колебливият и говорещ общи приказки социалистически водач. Съобразно френската контитуция, Президентът е главнокомандващ армията в случай на война. Някои хора от изненада не вярваха на очите и на ушите си. Но имаше и по-малко изненадани. Между тях безспорно са и българските търговци на оръжие, които са едни от най-редовните доставчици на Мали. Само през септември 2012 година те са снабдили Бамако със 50 тежки и 150 леки картечници, оръдия SPG-9; 73 mm, способни да разбият бронирани машини и стени на бункери. Когато на втория ден след изявлението на Франсоа Оланд, английският министър председател Дейвид Камерон предостави на Франция транспортни самолети Globemaster, способни да пренасят 77 хиляди килограма товар и 120 парашутиста, стана ясно, че не става дума за въоръжени стълкновения, а за истинска война.

В няколко поредни пресконференции, Франсоа Оланд обоснова военната интервенция с резолюцията на Съвета за сигурност на ООН от 20 декември 2012 година и поисканата от Президента на Мали – Траоре, военна помощ. От своя страна, френската опозиция застана като един зад решението на Президента. Въпреки дипломатеческата и политическа подкрепа, бързината с която се развиха събитията изисква допълнителни пояснения.

В бившите колонии работят много френски инжинери, учители или лекари. В Мали те са повече от 6000. Разпадането на държавните структури и царуващото безредие позволяват на въоръжени банди да отвричат европейци с цел получаване на откуп в замяна на живота им. Англия отказа да преговаря с похитителите. Всички нейни заложници бяха избити. В момента 8 французи са отвречени от ислямистите и съдбата им зависи от развитието на военните действия.

Република Мали е бивша френска колония, получила независимост през 1960 година. Въпреки корупцията и беднотията, до скоро тя служеше за пример на съседите си, за успешно въведена демократична система. Трагичният край на полковник Кадафи, наруши спокойствието на Амаду Тумани Туре, Президент на страната от 2002 година до миналата есен. Няколко хиляди негови „поданици”, служили като наемни войници на либийския диктатор се врънаха в родината си въоръжени до зъби и превзеха няколко града в северната част на Мали. Към тях се присъединха банди джиадисти (MUJAO), ислямисти (AQMI) и борещи се за независимост туареги (MNLA-AZAWAD). Тази пъстро скроена коалиция действа безнаказно по цялата територия на Сахел, простираща се от Атлантическия океан до Африканския рог.

През ноща на 21 март 2012 година, един местен „бонапартист” – капитан Амаду Саного, начело на група офицери превзе двореца „Кулуба”,свали Президента Туре и разпусна всички интитуции. Официално целта му бе реставриране на демокрацията и държавността. Неговата инициатива вместо да спре, улесни хауса в страната и напредъка на нашествениците.

Пустинното пространство Сахел е голям колкото четири пъти територията на Франция. Освен през Мали, то минава през Сенегал, Мавритания, Нигер, Нигерия, Чад, Судан и Еритрея. Дестабилизацията на Мали щеше неизбежно да дестабилизира почти цяла Африка. За разлика от далечен Авганистан, зоната окурипирана от ислямските терористи е на „вратата” на Европа.Всички разузнавателни служби търсеха и продължават да търсят източника на финансови средства, които позволяват на ислямистите да съществуват. През ноември 2009 година, в зоната контролирана от бунтовниците, катострофира самолет Boeing 727 с 10 тона кокаин на борда. Това събитие и както и всички останали проучвания показват, че наркотрафикантите бяха прокарали нов път между централна Америка и Европа и той минава през Северено Мали. От всички терористични групировки, единствени туарегите имат уважителни причини в борбата си за автономия или независимост. Тяхното смесване с фанатизираните джиадисти и ислямисти дискредитира напълно каузата им. В зоните окупирани от терористичната коалиция, нашествениците развяват черното знаме на „Шариата”, закон символизиращ крайният средновековен ислям. Пушачите на цигари и консуматорите на алкохол са наказвани с рязане на ръце. Жени, обвинени в изневяра от съпрузите си (без каквито и да е доказателства) са пребивани до смърт, или заравяни живи!

През април 2012 година, председателят на Парламента на Мали – Дионкунда Трауре, прие поста „временнен” Президент, на мястото на „подалият оставка” Амаду Тумани Туре. По улиците на Бамако, избухнаха „споннтани” манифестации срещу намесата на Франция във вътрешните работи на Мали. В началото на 2013 година, след като нашествениците стигнаха на 100-150 км от столицата на страната, улиците отново се напълниха с манифестанти, които протестираха този път срещу бездействието на Франция. С появата на първите „белокожи” войници в различните стратегически пунктове на Мали, хиляди френски знамена се появиха по прозорците и балконите на къщите, таксиметровите коли и велосипедите. Надеждата и оптимизма, замениха видимо паниката и страха.

Американската посланничка в ООН, Сюзан Райс, след като прочете писмото на Президента на Мали – Траоре до Франсоа Оланд, направи изключително къс коментар „На помощ Франция!”Генералният секретар на организацията Бан Ки Мун също подкрепи френската дипломатическа активност. Африканските съседи на Мали, събрани в CEDEAO получиха мандат за военна намеса на територията на нападнатата страна. До появата на терористите на пътя за Бамако обаче, нито един африкански войник от съседните страни не се беше появил. През март в региона започва сезона на дъждовете, които са толкова проливни, че всякакви военните действия стават немислими.

Франсоа Оланд трябваше да направи драматичен избор: да остави младата африканска република в ръцете на терористите или да изпълни дълга на една все още Велика сила, с цената на неизвестен брой френски жертви.

Париж 23/01/2013                                                                                  Божидар Чеков

официален сайт: www.kajeteda.com

фейсбук група: www.facebook.com/kajeteda

Свързаните теми:

За да подкрепите движението „ДА“ и получите информация за предстоящи събития и дейности, може да се запишете в мейлинг листата, като попълните контактната форма и натиснете бутон „Подкрепям“

*(задължително поле)
  • Устав на Сдружение „ДА“, може да бъде изтеглен ТУК
  • Молба за членство в сдружение „ДА“ , може да бъде изтегленаТУК

– – –

  • Официална страница на Сдружение Българска Демократична Алтернатива -“ДА“:

http://www.kajeteda.com/

  • Официална фейсбук страница на Сдружение Българска Демократична Алтернатива -“ДА“:

http://www.facebook.com/kajeteDA

Comments

comments