Институциите са като колите. Най-добро изпитание за качеството им са бурите и ямите по пътя. От началото на месеца Франция се друса в непозната до сега политическо-медиина турболенция. Скандали в 200-та годишната Република редовно е имало, но три наведнъж – никога.
Аферата „Бернар Тапи – Креди Лионе” е истински съдебен сериал. В него всяка развръзка е предпоследна. Ако авторът на „Граф Монте Кристо” – Александър Дюма беше жив, той сигурно щеше да напише книга посветена на Бернар Тапи. Подобно на Едмон Дантес, „Нанар” (както го наричат неговите приятели) е роден в Марсилия през 1943 година. Баща му е стругар, а майка му – санитарка. Тапи е най-оспорваната публична личност във Франция. Ако половината французи го считат за гениален, за другата половина той е само мошеник. Без престижна диплома, той започва да си изкарва хляба като продавач на телевизори. В последствие отваря магазин за поправки. Този първоначален успех го мотивира за предприемане на други бизнес начинания в най-различни области. Общителен и надарен с физика на киноактьор, Бернар Тапи се катери бързо по социалната стълба. Появява се за малко на телевизионния екран като водещ. Опитва късмета си и в шоубизнеса. Банкерите следят внимателно самоукия талант и го насърчават. През 1990 година с тяхна помощ Тапи купува полуфалиралия немски гигант за спортни дрехи ADIDAS за около 260 милиона евро. Името му гърми по всички медии. Успехът на този типичен пролетарски син, привлича вниманието на Франсоа Митеран. Той му предлага поста на Министър на града (по-скоро на предградията с проблеми) с едно условие: да напусне бизнеса. Тапи приема и продава ADIDAS на банката „Креди Лионе”, тогава държавна, за около 350 милиона евро. Работата му като Министър също се увенчава с успех. Всяко посещение в предградията е съпроводено с изблици на малчугански ентусиазъм. Освен Министър, Тапи е Президент на футболния клуб на Марсилия – „Олимпик”. С него популярният политик печели Шампионската лига през 1993 година, побеждавайки на финала Милан АС. Това е последната победа на Тапи. Успехите му не се харесват на всички, на първо място на „Асовете” на левицата. Бернар не е от тяхното котило. Прекалено свободен, той често е извън контрол. Напуснал министерството, роденият предприемач внезапно е затрупан от административни прпоблеми, свързани с дългове. С необичайна бързина той е деклариран в състояние на личен фалит. Цялото имуществото на Тапи се разпродава на търг. Това изглежда не задоволява враговете му. Неговият покровител Франсоа Митеран издъхва през 1996 година. Тази дата съвпада с влизането за 10 месеца в затвора на популярния „Нанар”.
На 17 ноември 1995 година на борсата във Франкфурт, ADIDAS отново е продаден, но този път за 1,6 милиарда евро. По необясними причини, цената му за 5 години е умножена 6 и половина пъти. Бернар Тапи разбрал, че е бил „извозен” започва съдебна процедура срещу „Креди Лионе”. След девет годишна борба през 2008 година, „Нанар” за всеобща изненада осъжда банката благодарение на арбитража на частен съдебен трибунал. Обещетението за търговските и моралните щети възлиза на 400 милиона евро. Тази сума е изплатена от държавния бюджет, защото по времето когато са се развивали събитията, „Креди Лионе” е била държавна собственост. Следователно плаща френският данъкоплатец. Бързината с която Министърът на финансиите през 2008 година, Кристин Ла Гард, подписва чека на Бернар Тапи е необичайна. Това съвсем „глатко” превеждане на огромна сума пари буди съмнение за намеса от „по-високо”. Над Ла Гард стои само Президента на Републиката – Никола Саркози. Според някои журналисти, Саркози е дал рамо на жадния за отмъщение „Нанар”. По този начин бившият Президент би могъл да разчита на подкрепата на Бернар Тапи за бъдещите избори през 2017 година. Под натиска на журналистите, магистратите започват съдебна анкета, която за сега приключва с няколко поредни обиска в апартаментите на настоящата Директорка на МВФ – Кристин Ла Гард и на бившия Президент Никола Саркози.
На 16 юни 2010 година, информационния Сайт MEDIAPART публикува текста на магнетофонен запис направен скришом в дома на най-богатата французойка Лилиян Бетанкур. С 20 милиарда долара в банката, собственичката на l’OREAL е най-богатата европейка и третата в Света според FORBES. От записа се разбира, че нейн гост е министърът на Труда Ерик Вьорт, чиято съпрга Флоранс работи като данъчна съветничка при госпожа Бетанкур. В техния рзговор става дума за банкова сметка в Швейцария и един частен остров в Индииския океан. В последствие се оказва, че тези авоари не фигурират в данъчната декларация на милиардерката. Благодарение на журналистите от Сайта MEDIAPRT, информацията стига до ушите на прокуратурата която започва веднага дело за укриване на данъци. Съдебната лборатория LIPSADON потвърди автентичността на гласовете. Подобно на брашнен чувал „Аферата Бетаркур” се оказва с няколко различни прегрешения. След първото дело, „за укриване на данъци”прокуратурата започва второ за „Конфликт на интереси”. То цели връзката между Министъра Вьорт, съпругата му – Флоранс и „инвестициите” на госпожа Бетанкур. На 24 март 2013 година, съдята следовател Жан-Мишел Жантил, след поредица унизителни за бившия Президент разпити, открива наво дело, този път срещу Никола Саркози с обвинение за „Финансова злоупотреба с неадекватен поради напреднала възраст човек”. В последствие медиината олелия от взаимни обвинения между привърженици на съдебната независимост и защитници на Саркози достигна върхове. В същност Жан-Мишел Жантил разполага само с една призната от Саркози среща с Лилиян Бетанкур, състояла се през февруари 2007 година в дома на милиардерката. Според магистрата имало е още няколко срещи и тяхната цел е била изтръгване на пари от 90 годишната богаташка необходими за кандидат президентската кампания. Саркози направо побесня. Обиден на пресата, той избра Фейсбук за да се отбранява. „Аз бях разпитван 22 часа – пише той – четири пъти обискиран, личния ми бележник – копиран! Стъписвам се пред това следователското настървение към мен!” Неговото оплакване отекна като сигнал за помощ. Съпартииците му се изправиха като един срещу „съдииското своеволие” и жалбите против провинциалния съдия-следовател заваляха като дъжд. (Жан-Мишел Жантил е на база в Бордо) Точно когато в обществото се създаваше впечатлението, че социалистите си разчистваха окончателно сметките с десницата, избухна третата политическо-финансова бомба – „Аферта Каюзак”.
Франсоа Оланд се слави с изключителната способност да дозира личности с различни качества в екипа си. Така на финансиите бе поставен минаващият за мекушав Пиер Московици, а на бюджета – привидно железният Жером Каюзак . Произхождаш от антифашиско семейство, последният винаги е бил в първите редици на политическите борби. Практикувал няколко спорта, между които бокс и ръгби Жером е познат като прям и открит противник. Той е един от малкото представители на социалистите, чиито изявлния се следят с внимание и уважение от десницата. Така беше до фаталния вторник 19 март. Точно в 16ч и 10м от екрана на телефона си Каюзак научи, че прокуратурата започва анкета срещу него за „данъчна измама”. Той човекът, представител на изпълнителната власт, отговарящ за събирането на данъци, беше заподозрян в укриване на данъци. Два часа по-късно неговата оставка бе приета от Франсоа Оланд.
Първоначално информацията бе публикувана от MEDIAPART на 4 декември 2012 година, но личността на Жером Каюзак се ползваше с такъв авторитет, че почти никой не ѝ обърна внимание. На другия ден 5 декември, разследващите журналисти публикуваха текст на телефонен разговор, записан(лошо), преди 12 години. В него се говори за сметка в швейцарската банка UBS. Според тях, един от гласовете е на Жером Каюзак. По времето когато това става, настоящият министър на бюджета работи като консултат за няколко лаборатории в частния сектор. Следователно не става въпрос за „конфликт на интереси”, а евентуално за недекларирани доходи. Въпреки това прокуратурата започва предварителна анкета само два дни след информацията на MEDIAPART. Няколко близки от обкръжението на министъра са привикани на разпит. Според специалистите от LIPSADON гласът от записа е 60% на Жером Каюзак. След три месечно разследване, съдиите-следователи считат, че събраните доказателства са достатъчно убедителни за да преминат към официално съдебно разследване за укриване на дънъци от страна на министъра на бюджета Жером Каюзак.
Фреското общество следи с голям интерес развитието на скандалите. Смелостта на журналистите и принципността на магистратите увеличават доверието в институциите, но не и в политиците. Залите в които държи митингите си Жан-Люк Меланшон стават все по-тесни. От другата страна на политическия кантар Марин Льо Пен жъне недоволството на данъкоплатците. В последните частични избори(24/03/2013г), кандидатката на Националния Фронт се класира втора след победителя от UMP,оставяки зад себе сивсички други партии. Загубата с 48,5% срещу 51,5% (на победителя) е предвестник на бъдещи сътресения в политическия пейзаж на Франция. Това означава, че френските институции скоро ще бъдат изправени пред нови още по-големи изпитания.
Допълнение: Ощ в пъвите дни на април стана ясно, че френските прокурори са установили наличието на сметки в Швейцария и Сингапур на министъра на бюджета. Жером Каюзак мигновенно напусна министерския си кабинет и след като публично призна, че е лъгал, остана на разположение на магистратите.
Париж 5 април 2013 г. Божидар Чеков
..
официален сайт: www.kajeteda.com
фейсбук група: www.facebook.com/kajeteda
Свързаните теми:
- Борбата за правата на българите от чужбина е борба за правата на всички български граждани – ТУК.
- Румяна Угърчинска в ефира на Радио К2 – Сдружение „ДА“ / 27.09.2012 – 15:45ч – ТУК.
- Сдружение Българска демократична алтернатива – „ДА“ иска промяна в Конституцията / Интервю за БНР в предаването „12+3″ по Хоризонт – ТУК.
- Божидар Чеков: От всеки втори закон в България лъха дискриминация – ТУК.
- Видео от пресконференция на СДРУЖЕНИЕ „ДА“. Тема: ЗА ИЗБОРНО РАВНОПРАВИЕ НА БЪЛГАРИТЕ ПО СВЕТА И У НАС – ТУК.
- ЗА ИЗБОРНО РАВНОПРАВИЕ НА БЪЛГАРИТЕ ПО СВЕТА И У НАС – интервю в „Денят Започва“ по БНТ 1 / 27.09.2012г. – ТУК.
- Представяне на сдружение „ДА“ – ТУК.
- Професора по конституционно право г-н Ги Каркасон за това дали съществува разлика в правата на френските граждани в чужбина и в страната според френската конституция. – ТУК
- Съдбата на България зависи от избирателната система! – ТУК
- Президентската сбирка за българите от чужбина в Брюксел е мероприятие – Български великден бис – ТУК
- Не може повече да делим нацията на българи от чужбина и на българи от България. Дори през Турско робство такова деление не е имало – ТУК
- СТАНОВИЩЕ ОТ СДРУЖЕНИЕ „ДА“ относно „Законопроект за българите и българските общности извън Република България“ – ТУК
- Наши емигранти отказаха на президента / ОФИЦИАЛНО СТАНОВИЩЕ относно конференцията „Политики за българите в чужбина“ от български граждани, пребиваващи временно или постоянно в чужбина –ТУК.
- СЪОБЩЕНИЕ: ЗА ИЗБОРНО РАВНОПРАВИЕ НА БЪЛГАРИТЕ ПО СВЕТА И У НАС ПРЕС-КОНФЕРЕНЦИЯ – ТУК.
- До всички участници – ТУК.
За да подкрепите движението „ДА“ и получите информация за предстоящи събития и дейности, може да се запишете в мейлинг листата, като попълните контактната форма и натиснете бутон „Подкрепям“
- Устав на Сдружение „ДА“, може да бъде изтеглен – ТУК
- Молба за членство в сдружение „ДА“ , може да бъде изтеглена – ТУК
– – –
- За повече информация и запитвания: info@kajeteda.com
- Официална страница на Сдружение Българска Демократична Алтернатива -“ДА“:
- Официална фейсбук страница на Сдружение Българска Демократична Алтернатива -“ДА“:
http://www.facebook.com/kajeteDA
Сега разбирам защо тези истории не се препечатват в България.
За да не си задава редовият гласоподавател неправилни въпроси.
Поредното доказатество, колко са примитивни нашите медии.Някой като Сашо Диков се изживяват като разследващи журналисти, но реално погледнато в главата му е една измислена реалност, която втълпява на обществото.
Може би добрите примери са в интернет, но за сега общество не е толкова зряло (не обича да чете) за подобни скандали.Въпреки ,че може би единствената разлика е в реакциите от тези скандали, там се подават оставки, завеждат се дела.Тук всичко се замазва с нов скандал.Като старият бързо се забравя.