През юни 2012 година английският дерматолог Ян Вайт връчи на еврокомисията доклада за алергичното въздействие на розовото масло. 334 страници бяха посветени на проучванията анализиращи причините за алергия от парафюми, които засягат от 1 до 3% от потребителите.
В Париж, идеята на Еврокомисията за забрана на розовото масло първоначално бе посрещната с насмешка. Франция, която произвежда 40% от парафюмите в Света и повече от половината кремове и деодорани е най-голямият потребител на благодорната суровина. Да се забрани розовото масло за производство на парафюми на французите е равносилно на евентуална забрана на дървесина в производство на хартия на финландицте или на маслини в производство на зехтин на гърците. В близкото минало еврокимисарите вече се отличиха с директиви, които раздвижиха духовете със своята неадекватност. Във Франция споменът от „войната” между френските производители на сирене и Брюксел още е жив в съзнанито на всички. След успешната му развръска, комисарката Мариан Фишер Боел стана за смях, когато предложи виното „Розе” да се добива от смес на бяло и чрвено вино. Може би е дошло време, някой да преведе на технократите поговорката „Три пъти мери един път режи!” Защото зплахата срещу ползването на масла от цветя заради 2% алергични, е атака срещу многовековна традиция, символ на радост, удоволствие и гордост.
Култа към тялото има дълбоки исторически корени. Древните египтяни, финикийците, римляните и византийците ползват мехлеми и есенции произведени от растения и билки. През Втори век от Новата ера, гърците в Александрия откриват „дистилацията” на цветя. Там в долината на река Барада в днешна Сирия вирее розата „Damascena „, която кръстоносци, турци или български търговци донасят в България. Докато през ранните Средни векове производството на есенции се развива в Близкия Изток, в Европа църквата гледа с лошо око на употребата ароматните течности и мехлеми. Слуховете относно лековите им свойства, или подмладяването на потребителите, католическите проведници считат за „дяволско изкушение”. Едва със завръщането на първите кръстоносци от Божи гроб, които насят розовата вода в манерките си, новата есенция намира по-широко разпространение. Латинското ѝ име е:„per fumare”(парфюм), или получено чрез дим (огън).
Във Франция започва да се говори за „мода” благодарение на Катерин ди Медичи, съпруга на краля Анри II. Принцесата донася в Париж през 1553 година, изтънчеността на Флоренция. Тя налага съвсем друг начин на държане на маса. Докато до нейното идване французите дори и в дворците, са се хранили с пръсти. Ястията са били сервирани в общи блюда, а виното – в метални чаши. Катрин ди Медичи въвежда ножа и вилицата, идивидуалната чиния и снтъклената чаша. На ръцете си тя носи парфюмирани дантелени ръкавици. По този начин, чрез нея, никой повече не може да се противопостави на благородното въздействие на приятния аромат.
Истинският разцвет на парфюмерията и козметиката започва по времето на Людвик XIV. Около новопостроения замък във Версай гъмжи от животни. Свине, овци и кокошки се провират между каляските и миризмата от естествените им нужди попива дрехите на царедворците. Употребата на страничен свеж аромат се явява като задължителна необходимост. Самият Крал следствие на Тифус е оплешивял съвсем млад. Той не се показва без перука. За да не му възпалява кожата чуждата материя Людвиг XIV-ти ползва пудра и крем. По това време болестите се лекуват с пускане на кръв, а зъболекарите ползват само клещи. Лошият дъх е общо явление. Кралят не прави изключение. Някои от любовниците му се пъхат в леглото с носни кърпички на носа! Тази деликатна ситуация принуждава Людвик XIV-да се жабурка с розова вода. В замъка няма тоалетни. Никой не се мие, защото водата се счита за разпространител на чума. Страшната болест взима 25 милиона жертви в Европа. От тях 7 милиона са французи. Жертвите са преди всичко хората от бедните съсловия. Те нямат достъп до аптеките, които продават спасителната течност получена от дистилация на цветя и съдържаща алкохол. Още от самото начало парфюмите са лукс, предназначени за определена класа. Тази ударна консумация на одиколони, парфюми, есенции, кремове и пудри налага преструктуриране на производството им от занаятчийско в индустриално. Подобно на сткларството, което се превръща в индустрия способна да реализира 2500 огромни прозореца, козметиката и парфюмерията също се транформират за да задоволят нуждите на обитателите на Версай.
В продължение на 5 века употребата на парафюми и кремове се рзпространява по цял свят и тяхното потребление непрекъснато с увеличава. Освен символа за социален успех, грижата за тялото нараства с удължаване на чвешкия живот. Парфюмерията и козметиката са третата по важност френска индустрия, след самолетостроенето и напитките. От нея се препитават повече от 45 хиляди слжители и инжинери. В сравнение с първите две индустрии тази на „красотата” е най-престижната. Редки са дмовете без шишенце или туба „Made in France”. Милиони са красавиците ползвали CHANEL, DIOR, GUERLIN и Yves Sait Laurent. Във всеки един от тези прфюми гръбнака на ароматната формула почива върху розовото масло. Оказва се, че опитите за негова замяна със синтетични субстанции не дават същите резултати. Най-застрашеният от Брюксел е CHANEL № 5, създаден през 1921 година. Деведесет и две годишният обожаван аромат, срещу Комисия на която ѝ остава само една година служба е даденост, която вдъхва оптимизъм на привържениците на розовото масло. В последно време французите извадиха една много силна карта. Те считат производството на парафюми за историческо наследство. Когато стане дума за защита на традиции, на история и култура Франция никога не отстъпва.
Подобно на тежкотоварен кораб „индустрията на красотата и тялото” реагира бавно, но масивно срещу Европейската комисия относно упреците към розовото масло, причина за алергия. Към френските производители се присъединиха американският парфюмерист FLAVORS § FRAGRANCES и швейцарският GIVODAN. Тази армия, която тежи повече от 25 милиарда долара годишен оборот, няма да се предаде без бой.
Зареждане ...
Вашият коментар